Този път отпразнувай себе си

С наближаването на 8 март обществото отваря темите на феминизма. В центрофугата от приповдигнатите послания в социалните мрежи, опашките пред цветарските магазини и солените куверти за вечеря лесно можем да се отклоним от истинския смисъл на идеята за „ден на жената“.

Някои смятат, че 8 март е социалистическа измислица, други не пропускат да ни напомнят, че един ден, по примера „една птичка“, пролет не прави. За насилието и устрема към равно заплащане, отношение и уважение към жените не трябва да се говори само веднъж в годината. Това ден на майката ли е или на всяка жена? Какво точно празнуваме?

Всъщност няма значение какви са вашите отговори на тези въпроси. Защото, да бъдеш жена, е изключителна привилегия и голяма отговорност.

Текстът по-долу е написан от един истински феминист. Може би познавате името му от DW, „Дарик радио“ или от събитията на Пощенска кутия за приказки.

Журналистът Александър Детев говори с част от авторите от първото издание на "Виж сега, моето момиче" - една книга с мисия, в полза на креативните жени, които към момента са част от образователната система в България. Книга, създадена от жени с ясната цел да вдъхнови други жени да бъдат смели, честни към себе си и да им напомни, че не са сами в своите лични и професионални битки. Книга, отворена и към всички мъже, съпричастни към чисто човешките предизвикателства на нашето време, пред които се изправяме всеки ден, като общество.

Ако все още не сте отгръщали тези парещи в сърцето страници, се надявам, че Александър ще ви помогне да се ориентирате какво можете да намерите за себе си между двете розови корици на „Виж сега, моето момиче“.

Гери Турийска

Текст Александър Детев

Тя едновременно гради кариера и семейство. Възпитава децата си и помага на близките си. Тя сбъдва своите мечти. И обича все повече и повече. В това число и себе си. Тя е героинята на сборника „Виж сега, моето момиче“, който събира вдъхновяващите истории на 19 невероятни жени.

„Това е книга за мечтите и тяхното постигане ВЪПРЕКИ“, казва редакторката на сборника Ваня Щерева. Откъде обаче героините в разказите черпят сили да продължават да постигнат целите си, напук на всяко „Виж сега, моето момиче, това не е женска работа“?

„Смятам, че във всяка жена се крие по една богиня, за която няма невъзможни неща. Богинята на мултитаскинга. Тя позволява на жените да се справят и с невъзможното“, казва с усмивка писателката Цветелина Цекова. „А ако трябва да сме сериозни – във времето сме били толкова подценявани и потискани, че сега имаме да си доказваме, да наваксваме и нещата ни се получават на подсъзнателно ниво.“

„Енергията я черпим главно от собствените си дълбини, ние имаме (почти) неизчерпаеми ресурси“, допълва певицата Прея.

„Жената има толкова много енергия, тя има интуиция, все пак може да отглежда живот в себе си. Умните жени сме опасни същества“, смята певицата Мила Роберт. Писателката и модел Пам Велидис допълва: „Силата на жената се трансферира от това, което тя е видяла от майка си и от баба си. От силната женска фигура в живота ѝ. Може да е тяхна позната, може дори да е публична фигура. Но жените могат да се вдъхновят и от силата на мъжете. Да си кажеш: Искам да съм тази силна личност. Няма значение от какъв пол е“.

И все пак: има ли нещо, което наистина не е „женска работа“? „Единствено да носим физически тежко и то само заради природата. С любовта си обаче можем да носим безкрайността“, уверена е Мила Роберт. Прея е съгласна с нея: „Много тежкият физически труд е посилен на много малко дами, оттам нататък небето е лимитът“. Цветелина Цекова не иска едно единствено нещо да е „нейна работа“: „Мога да направя всичко - да поправя теч, да сменя гума, да боядисам стена, да бъда на ръководна позиция, да си отворя сама буркана с кисели краставички. Но едно нещо не искам да бъде моя работа и това е ухажването. Но не, защото не го умея“, казва тя.

Според Пам Велидис има неща, които не са „женска“, но не и са и „мъжка работа“. „Грубостта не е женска работа. Но това не е работа на хората по принцип“, обяснява тя. В последния разказ от „Виж сега, моето момиче“ Оля Малинова пише, че в ада има специално място за жени, които не подкрепят други жени. Пам е напълно съгласна: „Жените, които не подкрепят други жени, не са жени. Те просто не са осъзнати, не са имали правилния пример в живота си.“ Защото според нея точно тези хора вредят както на околните, така и на себе си. „Когато не можеш да помогнеш на един човек, подмини. Замълчи, недей да го травмираш допълнително. Когато не можеш да го направиш, но имаш желание да ровиш и да нападаш, значи имаш проблем с начина, по който възприемаш околната среда и себе си в нея.“

„Виж сега, моето момиче“ е важна книга, написана с „любов към всички бащи, братя, дядовци, съпрузи, синове и приятели, които са ни помагали да се харесаме и заобичаме“. Към всички нас – мъжете, които вярваме в равните възможности и в силите на всяка една жена.

„Ще ви кажа една тайна – истинските мъже са феминисти“, казва Цветелина Цекова. Защо обаче тази дума носи толкова негативна конотация за толкова много хора? „Защото е криворазбрана. Имам усещането, че масово я приемат като заплаха, масово я разбират като „мъжемразство“, а тя няма нищо общо с това. Би било страхотно, ако всеки един човек прочете няколко реда за това що е то феминизъм, преди да го вкарва в изречения и гледни точки“, допълва тя.

Автентичният феминизъм се бори за това повече хора да се чувстват добре – както жени, така и мъже. „В своя смисъл феминизмът води един много хубав процес, при който жената се възражда и е равна на останалите. Но понякога той може да се превърне в нещо много мръсно. Здравословният феминизъм е жената да е равна, а не да причини на мъжете това, което е било причинявано на жената като образ в миналото“, смята Пам Велидис. „Както във всяко друго популярно движение, винаги ще се намерят хора, които да сведат ценностите му до крайност, къде от лични подбуди, къде от опити да се отвлече вниманието от евентуалните му ползи“, допълва Прея.

Феминисти или не, колкото по-рядко чуваме „Виж сега, моето момиче“ или „Виж сега, моето момче“, толкова повече вдъхновяващи истории ще бъдат преживени и написани. Истории като тези на 19-те авторки в сборника.

*От излизането си на книжната сцена досега „Виж сега, моето момиче“ срещна хиляди сродни души и съмишленици. Средствата от продажбите, които генерира само за една година, вече поставиха началото на три вдъхновяващи проекта.

Благодарение на подкрепата на четящите хора в България, Александра Бобадова реализира свой авторски графити фестивал в родния си град Шумен. Форумът представи различна гледна точка към уличното изкуство и даде възможност на посетителите да се запознаят с истинската му стойност и значение. Павлена Минева ни привлече с намерението си да свърже три различни култури с кулинарния фестивал „Шарено гърне“. Общността от гр. Борово сподели история, опит и традиции в един емоционален формат, в който роми, помаци и българи потърсиха общото помежду си, чрез кулинарното изкуство. Най-ангажирани бяха децата от общностите, които събраха рецептите на своите майки и баби в книга, а след това ги изпълниха под тяхното ръководство.

Предстои да преживеем и третия спектакъл, финансиран благодарение на читателите. На 09.06.2024 г. в концептуално пространство “Дом” в София ще имаме възможност да преживеем един спектакъл, посветен на женската сексуалност. Мултисетивната конструкция на събитието “Не гаси лампата” е дело на Иваша Христова, която комбинира поезия с визуалните изкуства. С нетърпение очакваме тази среща и ви каним да се присъедините!

Кампанията продължава да бъде активна и в момента. Средствата от продажбите на вдъхновяващия сборник се умножават и скоро ще обявим втора сесия за финансиране на проекти свързани с култура и образование на учащите жени в България. Всяко продадено копие от „Виж сега, моето момиче“ е от голямо значение за сбъдването на мечтите на изключително талантливите, проактивни дами в страната.

До края на годината предстои да бъде издадена и втора част на сборника, в която ще ви срещнем с още вдъхновителки и техните истински истории за силата на жените.

Ако още се чудите какво да подарите за Деня на жената, този път не подарявайте цветя. Подарете бъдеще!

Благодарим ви за подкрепата!