„Коледните истории на Точица“ и коледният дух на Ралица Найденова

На гости ни е Ралица Найденова, автор на „Пощенска кутия за приказки“ и на „Коледните истории на Точица“ – третата книга от поредицата за Точица, за да си говорим за детски книги и коледни чудеса. Навън застудя и с чиста съвест можем да обърнем поглед към предстоящата Коледа.

Какви истории събира новата, трета част от поредицата за Точица?

„Коледните истории на Точица“ е забавен детски роман за вълшебните коледни обичаи от цял свят. Когато започнах да пиша книгата, си дадох сметка, че знам много малко за това как хората по света празнуват Коледа, че не знам почти нищо за фолклорните коледни традиции, и започнах да проучвам. В тази част от поредицата за Точица най-верният ѝ другар Бофър се превръща в разказвач на коледни истории, прелюбопитни и за деца, и за възрастни.

Навсякъде ли има Дядо Коледа? Има ли места, на които Коледа не се празнува? Ще дойде ли Коледа, ако няма сняг? Кой помага на Дядо Коледа? Каква е историята на коледното дърво? Кой и защо е измислил коледните календари? Как празнуват Коледа в топлите страни? Защо закачаме коледни чорапи? Съществува ли Черната коледна котка? Колко са коледните елфи и как се казват? Как ухае Коледа и има ли вкус? Кой е създал джинджифилките? Важен ли е коледният дух?

са част въпросите, но които малките читатели ще намерят отговор на страниците на новата книга от поредицата за Точица.

Дойде ли краят на годината, най-често задаваният въпрос от децата е: „Колко дни остават до Коледа?“.

Дойде ли декември, милиони деца се питат били ли са достатъчно послушни.

А в навечерието на Рождество всяко дете си обещава, че ТОЗИ ПЪТ, ЕТО ТОЗИ ПЪТ ВЕЧЕ ще успее да издебне Дядо Коледа, докато оставя подаръците. И Точица не прави изключение. Но ТОЗИ ПЪТ, ТАЗИ КОЛЕДА, всичко се случва по различен начин…

Колко време ти отне целият процес – от замисъла до реализацията на „Коледните истории на Точица“?

Първата коледна история на Точица се появи преди около 4 години. Сега тя е предпоследната глава от романа и се казва „Денят преди Коледа“. Може да се каже, че първо написах края на книгата.

Историята отлежа няколко години, докато тази пролет Гери Турийска не каза: „Хайде вземи да напишеш една Коледна Точица!“. Запретнах ръкави и за няколко месеца написах историите, илюстрирах ги и всичко това се превърна в „Коледните истории на Точица“.

Междувременно кандидатствах по програма за творчески стипендии на Национален фонд „Култура“ и получих финансиране за съдзаването на „Коледните истории на Точица“, което ме мотивира още повече да реализирам книгата тази Коледа.

Какво отговаряш на децата си, когато те попитат дали Дядо Коледа съществува?

Отговарям им, че щом вярват в Дядо Коледа, той наистина съществува.

Вярваше ли в Дядо Коледа, когато беше дете?

О, да! Само че тогава се казваше Дядо Мраз и идваше в новогодишната нощ. Малко преди часовникът на удари 12 часа, се позвъняваше на входната врата, отварях и там ме чакаше чувал с подаръци. И много странно – това все се случваше, когато баща ми отиваше до мазето я за лютеница, я за кьопоолу, я за печени чушки. И когато се връщаше, му казвах с възмущение: „Тате, пак изпусна Дядо Мраз!“. В някакъв момент, не съм сигурна точно на каква възраст бях, се усетих, че милият ми татко е бил Дядо Коледа.

Вярваш ли в Дядо Коледа сега?

Краткият отговор е ДА. А дългият е, че човек притежава огромен запас от доброта, емпатия и отзивчивост; огромен потенциал да помага безрезервно. Нужно е само да повярва, че може и че има смисъл. Познавам много добротворци. В личен план съм заобиколена предимно от такива хора.

Коя е любимата ти коледна история?

Три дни след Коледа, на 28 декември 2015 г., на бял свят се появи втората ми дъщеря. Тогава се молех да не реши да излиза навръх Бъдни вечер, Коледа или Нова година. Не за друго, ами цял живот щеше да ѝ е много трудно да празнува рождения си ден. И Вселената изпълни желанието ми.

Коя е първата Коледа, която си спомняш?

Беше през зимата на 1990 г. По това време бях на 13 години. На първи декември за първи път напуснах пределите на България, за да отида на гости за един месец при леля ми, която живееше и все още живее в Берлин. От абсолютната бедност и сивота на онова време попаднах в бъдещото – в един пъстър, мултикултурен свят, в който имаше повече, отколкото можех да поема и да възприема. Измина много време, докато осмисля видяното и преживяното. От дистанцията на времето си давам сметка какво съществено влияние е оказало върху възприятието ми за света това мое първо пътуване. И колко формиращо за личните ми коледни ритуали е било.

Кои са любимите ти коледни ритуали?

Коледа е онзи момент в годината, в който клишетата ме карат да се чувствам особено добре. Обичам да стана рано сутринта, докато всички все още спят, да си направя виенско кафе с много канела, да го пия бавно, да мълча в собствената си компания и да гледам през прозореца. Ако навън има сняг, не ми трябва нищо повече. Когато домашните зверове се събудят, започвам да въртя тенджерите и тиганите и да готвя невероятни вкуснотии. Докато готвя, си сипвам чаша греяно вино, пускам си коледни песни и тялото и душата ми ликуват. Отделям времето между Коледа и Нова година за покой и равносметка. Това е и един от моментите, в който бездействието едновременно ме разтоварва и зарежда.

Как си представяш идеалната Коледа?

Да съм с близките си на планина, да има много сняг и да караме ски.

Какво ще пожелаеш на най-малките читателите за Коледа?

Никога, ама никога да не спират да вярват в чудеса.