• Начало »
  • Новини »
  • Никола Киров и Далина Велчева – автори от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“

Никола Киров и Далина Велчева – автори от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“

Никола Киров и Далина Велчева – автори от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“
 
 
 
„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“.
 
Селектирани са 12 произведения, които ще чуем на живо на събитието-финал на конкурса, което ще се проведе в столичния Sofia Live Club на 17.11 и ще бъде излъчено на живо във Facebook страниците на Кутията и Уницеф.
Екипът ни отдели още 11 авторски произведения от всички получени над 200 текста, които искаме да споделим с широката публика чрез онлайн публикации.
 
Всеки ден, до събитието на 17.11, Kutiata.bg ще ви запознава с двама автори – по един от всяка категория.
 
 

 

Никола Киров

 
 
Представи се накратко: име, години, къде учиш, в кой град живееш,
какви са твоите интереси и лични постижения.
Казвам се Никола Киров на 14 години от гр. Търговище. Уча във II СУ „Проф. Никола Маринов“, гр. Търговище в VIII клас. Обичам историята и политиката.
През учебната 2020/2021 година имам 39 международни, национални и регионални награди от конкурси, състезания, конференции... Но най-много се гордея с първото си място на Националната олимпиада по история и цивилизации.


Защо реши да се включиш в конкурса ни?
Реших да участвам в конкурса по две причини:
Първо, за да могат хората да разберат колко ни е трудно на нас децата по време на онлайн обучението и колко много имаме нужда от подкрепа;
Втората причина е, че текста написах под ръководството на моята бивша класна, г-жа Ваня Кънчева, която много обичам. Помагаше ни и ни подкрепяше като майка по време на обучението. Тя ни изслушваше, окуражаваше, насочваше... Изборът на нашия текст е награда и за нея.
 

Какво те вдъхнови да напишеш тази история?
Личните ми преживявания, които напираха, емоциите и чувствата ми.
 

Какво е твоето послание към младежите в България?
Слънцето винаги изгрява!
 
 
Коя е мечтата, която ще преследваш от тук нататък?
Родителите ми не ме пуснаха да уча в НГДЕК, въпреки че щях да съм с втория бал при приема в Класическата гимназия. И тъй като в моя град нямаше хуманитарна паралелка, продължих обучението си в биологична. Историята и литературата винаги ще бъдат в сърцето ми, но сега съм си поставил за цел да наблегна на химията и по-късно да работя като учен-откривател.
 
 
Разказът му „Изолация“ ще бъде представен от Ники Илиев.
 
 
 
 

Далина Велчева

 

Представи се накратко: име, години, къде учиш, в кой град живееш,
какви са твоите интереси и лични постижения.
Казвам се Далина Велчева, на 22 години. Родом съм от гр. Карнобат. Там завърших средното си образование. В момента живея в гр. София и уча специалност „Право“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Интересите ми са разнополюсни – от влечението към науката, през любовта към словото и така до магията на фолклорния танц. Личните ми постижения са свързани с всичко назовано, но с една особеност. Най-голямото предизвикателство, което искам да превърна в лично постижение, е диаметрално противоположните интереси да се озоват в точка на пресичане, за да може да вървят с мен по пътя едновременно.
 
Какво те вдъхнови да напишеш тази история?
Подобни истории се раждат от обикновения делник, който героят мечтае да превърне в празник, но все нещо малко не му достига. И моята се роди по този начин. Вдъхновиха ме преживяванията на всички ни със самите нас през последната година и половина, за които малцина смеят да говорят на глас.
 
 
Отвъд усмивките: Как си всъщност?
 

Има ли изобщонякой, който може да каже какво е усмивката? Но не опит за дефиниране на движението, което води до разтягане на процепа, намиращ се между носа и брадичката. Нека не намесваме и ролята на лицевия нерв.
Да не описваме особените чувства, които една истинска или фалшива усмивка оставят у нас. Какво всъщност е усмивката? А какво се крие зад нея? Съществува ли нещо въпреки нея? Далеч не са само върховете и звездопадите, към които тя ни води. Понякога я създаваме, за може да ни поведе към саморазруха. Почти никой в началото не е съгласен, докато сам
пред себе си не признае, че усмивката, зад която се крие един непознат и необятно мрачен свят, е красивата лъжа, без която му е почти невъзможно да живее. Именно въпросното „почти“ преобръща голямата измислена каруца на собствената ни немарливост към себе си и я превръща в каляската от приказките, която ще ни отведе до обичта и приемането, до онзи егоизъм, който в същността си не е порок, както сме свикнали да го приемаме, а себеуважение. В края на пътя отвъд усмивката няма да се крие нищо по-различно от щастие. Смисълът обаче не е толкова в крайната дестинация, а в самия път. Точно там проглеждаме отвъд и си даваме отговор на въпроса: „Как съм всъщност?“.

Изминалата година и половина беше меко казано предзвикателство – трудна игра (главоблъсканица). Ако се откриеш, печелиш. Ако се загубиш още повече – резултатът не е в твоя полза. Дълго време губих. Едно на нула в полза на неизвестен противник. Две на нула в полза на същия този натрапник. Три, четири... Стига! Като ще губя, редно е поне да знам от кого. Виня кого? Вирус, който ни изпраща в забвение? За подобно нещо няма как. Пожелавам късмет на всички, които писаха писмо до Арменския поп, за да им отговори и да реши проблемите. Това беше само повод всеки да се
срещне със себе си на място, в което близките не съществуват. Там, където се чувстваме непрестанно удряни с мокър парцал и фоновата музика е почти толкова внушително ужасна, колкото е шумът на стиропор и звукът от дране
с нокът по стена. В този океан се влиза сам. Така се и излиза. Моят приличаше повече на среща на по кафе. Продължи повече от предвиденото, но съм щастлива, че се случи.
 
Денят беше обикновен, слънчев. Подсилвах го на n-та с една от „онези“ усмивки в стил „всичко е наред“. Май звънна някакъв звънец. Трябваше да отворя. Видях гостенка, която определено не беше най-симпатичното създание. Излъчването ѝ беше пълна противоположност на моето. Процепът на устата ѝ изглеждаше равен. Покрай нея лъхаше вятър на непоносимо хладнокръвие. Отворих вратата и тя влезе сама. Седна на беседката в двора. Мисля, че сме се разминавал и преди. Стана ми неудобно, но съм гостоприемна. Не ми се искаше да остава дълго. Тя е от онова „чуждо“-то, за което си мислиш, че има един процент вероятност точно то да е твоето нещо. Интуицията ти подсказва, че процентите са доста повече, но онзи нестихващ глас в главата ти, ненадеждният разказвач, се надвиква с нея в опити да я заглуши и ти казва: „НЕ! Само един е!“.
 
Та, попитах гостенката си от учтивост дали желае нещо за пиене и останах приятно изненадана, че пожела кафе. Направих две. Разговорът дълго време не потръгваше и реших да карам направо. Попитах я на какво дължа присъствието ѝ. Останалото е история.
 
Сякаш за секунди прогледнах отвъд себе си. Светлите ѝ очи приличаха на счупено огледало, като пукнатините бяха симетрично разположени от центъра на ириса до краищата. Оглеждах се в криво огледало, което ми даде по-реален образ от здравото. Гледах и виждах. Гмурнах се и потънах сякаш в собствените си очи. Шок. Там нямаше усмивка. Имаше преуморен човек, изваден от естествения му хабитат. Отдалечен от местата, които наричаше втори дом, се беше отдал на безмилостен работохолизъм и битуване с лайтмотив „ден да мине, друг да дойде“. Сам на сцената. Без публика отдолу и ансамбъл до него. И така докога? Докато изчезне противникът, от когото губих играта. Не. Докато сваля дежурната усмивка и най-накрая поема по пътя, който дори не знам къде води. Пия го това кафе, но то не свършва. Бързането ме бави. Отмествам поглед от гостенката и времето застива. Денят е все така обикновен, но съм сигурна, че не е същият онзи ден, в който я поканих.
 
Осъзнавам, че са минали месеци. И тя си е все така на гости. Чашата е почти пълна. Кафето притежава вълшебните си свойства само докато е топло. Количеството му полека намаляваше, докато гледах гостенката си в очите. Не понасях това, което виждах в тях, но само така можех да го допия и да не е студено. Главата ми беше обърната настрани, но сякаш с магнит тя привличаше очите ми. Плъзнах ги и потънах отново. Видях отражението си. В профил. Сякаш някой майстор се беше надигнал от гроба и беше нарисувал портрет. Гледам в неясна посока. На мястото на раменете ми има улица. Подредени в парабола са крайните точки на пропаст. Извън тях се извисяват високите ми смахнати сгради с рушащи се балкони и безкрайно течащи тръби от терасите на по-горните към терасите на по-долните етажи. От недрата на пропастта
нагоре към очите лети ято гарвани, награбило мечтите и мислите ми в търсене на още малко от „нас“, за да се съберем и да тръгнем заедно на юг.

Докато човек гледа портрета, има усещането, че с едно движение птиците ще се разпръскат из пространството. Някои ще изчезват в небето, други ще кацат по грозните балкони, трети – вероятно ще се разхождат по руините на улицата. На последния такт, когато пръстите на ръката се приберат и тя застине, когато майсторът изпръска платното с това свое видение, тогава птиците отново ще се съберат в мен и ще отлетят на юг, където ще упътят
една каляска. Трябваше да изпратя ятото на самотата, което живее отвъд усмивките, за да приютя едно малко по-различно ято лястовици. Един негов полет краси улицата, вдъхновява случайните минувачи, усмихва ги.
Прибират се различни, поправят течащите тръби. Един полет запълва пространството в пропастта и тя се превръща в дом, от който ятото все пак някой ден ще отлети. Кръговрат. Сигурна съм, че следващата зейнала дупка ще бъде по-малка и по-осъзната. Човек сам строи себе си. Със сигурност се дави в прахоляк и се спъва в отпадъците. Но след всеки следващ път извайва свои неподозирани форми. Оставям багажа, който бях приготвила. На дълъг път той ще тежи, куфарът ще се отваря и вещите ще се разпиляват. И на всяко изпускане някоя от тях ще се губи. Ще взема само инструменти. Бях
объркана, развълнувана и не исках да спирам да я гледам в очите, в които виждах не какво мога да бъда, а какво вече съм. Виждах всичко, което бях заровила в кашони на тавана и се страхувах да разровя. Човек не може да избяга от себе си с характер на ръба. Неврозата беше допила кафето си и без да усетя, тя се изпрати сама. Затичах се към вратата, вече не бях толкова убедена, че е неканена. Не помня кога и как отворих вратите си за нея и беше време да позвъни на звънеца. Исках да видя още, да разбера още. От нея?!

Колко шизофренно. С непривлекателния си вид тя ми подари това, което не бях получавала от онези усмивки. Седнах на масата. Беше останала една глътка кафе за допиване. Резултатът вече е едно на четири. Е, невротични човече, не се върнах там, където исках. Но вървя. Старая се да се доверявам на всяка крачка, да я изследвам. И в далечината сякаш се
виждат някакви очертания. Две. Не! Четири големи колела. Врата. Кон.

Каляската! Затичвам се, но тя остава все така далечна, а мъглата – все по-гъста. Спирам за миг. Търкам очи и я поглеждам пак. Около нея е по-ясно. Ще повървя известно време и ще се наслаждавам на разходката. Така може и да я стигна, за да се кача. Но преди това – усмихвам се на пътя си, защото поисках да го вървя. И зад усмивката сега не крия нищо!
 
 
 
 
 

„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“.

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?".

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“.

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?".

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?".

прочети още

Страшни и смешни на Хелоуин с Пощенска кутия за приказки

прочети още

УНИЦЕФ България и „Пощенска кутия за приказки“ организират конкурс на тема „Отвъд усмивките: Как си всъщност?“.

прочети още

Гостува ни Цветелина Цветкова с новата си книга „Зелената жилетка“

прочети още

Вече можете да гледате събитията на „Пощенска кутия за приказки“ чрез платформата bgtime.tv.

прочети още

Цветелина Цекова отговаря на въпросите на „Пощенска кутия за приказки“

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ представя ВЛОГ!

прочети още

„ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ“ ЕООД изпълнява проект по Схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“.

прочети още

Ваня Щерева не е издавала книга от 2011-та. Ако я питате защо, ще ви отговори, че е била щастливо влюбена.

прочети още

Всички хубави неща са три. Затова ви очакваме на 3, 4 и 5 август във Варна.

прочети още

Пощенска кутия за приказки тръгва на път

прочети още

Гледайте единствения по рода си кастинг за възстановка на корица на книга.

прочети още

26 февруари 2016 г. е паметна дата. Прочетете, за да разберете.

прочети още

За да не забравяме да обичаме.

прочети още

Приветстваме Ирра и Шайбата в Кутията и тръпнем в очакване на отговорите им.

прочети още

Юлиян и Рая на гости на Кутията. Ние ги питаме, а те отговарят.

прочети още

„1 кило риалити“ е третата издадена книга на автора Димитър Калбуров.

прочети още

Представяме ви Елисавета Белобрадова, или Letiashtata Kozzila Erato, или българският Едуард Нортън.

прочети още

Заедно можем да постигнем повече. Ние го правим така...

прочети още

Той няма нужда от представяне. Затова директно му даваме микрофона.

прочети още

Има хора, които е трудно да бъдат описани. Косьо Лунгов ни оставя без думи всеки път.

прочети още

Ники Станоев е най-забавният човек, когото познавате. А ние имаме късмета да чете част историите на Пощенска кутия за приказки.

прочети още

Пощенска кутия за приказки имаше лято, и то какво...

прочети още

Марто е приятел на Пощенска кутия за приказки и всички ние го познаваме отдавна. Ето какво има да разкаже той...

прочети още

Те са красиви, успели и пишат великолепно. Те са като ангелите на Чарли в Пощенска кутия за приказки.

прочети още

Всички обичат Кедъра, а ние го обичаме повече от всички. Затова ще ви разкажем за него.

прочети още

Смехът ѝ се чува отдалеч и като вълшебна примка те тегли към нея, така че винаги да можеш да я намериш.

прочети още

Да отговорим на въпроса кой е Светльо Желев е и лесно, и много трудно. Това, което със сигурност го определя, е отношението му към езика и книгите.

прочети още

Тя е ужасно талантлива и с един замах може да те разсмее. Тя е Йоана Мирчева.

прочети още

Георги Блажев е толкова готин, че дори не е разбрал кога е станал култов

прочети още

Представяме ви дивата на Пощенска кутия за приказки - Мила Михова

прочети още

Най-после му дойде времето да тръгнем на лятна обиколка

прочети още

Ще ви разкажем за един вълшебник на словото, автор и приятел на Пощенска кутия за прикази.

прочети още

Пощенска кутия за приказки представя най-новия си проект – детската интерактивна книжка „Приключенията на принцеса Точица“

прочети още

Кой стои зад едни от най-забавните текстове в Пощенска кутия за приказки, ще разберете от следващите редове.

прочети още

Пощенска кутия за приказки се вдъхнови от кампанията на CANON "Търси оригинала" и създаде събитие на тема "Говори ми на balgarski"

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ представя Концерт, книга и CD с неиздавани произведения на Васил Пармаков

прочети още

Кой е Никола Крумов, отново няма да стане ясно. Или поне не в буквалния смисъл, но пък е възможно да научите някои любопитни факти за скромната му особа.

прочети още

Със сигурност има неща, които не знаете за кутията. Може би в този текст ще намерите някои отговори.

прочети още

Представяме ви един от култовите автори в Пощенска кутия за приказки – титанът на римите, колосът на абсурда – Васил Русев – Чайката

прочети още

На връх Гергьовден не убихме нито една ламя, но уважихме всички Жоровци с култовата тема ГОШО.

прочети още

Скъпи приятели, от днес Пощенска кутия за приказки започва една чисто нова рубрика. Всяка седмица ще ви представяме топ 5 от най-доброто на Пощенската кутия.

прочети още

Пощенска кутия за приказки има удоволствието да ви представи Димитър Калбуров – най-желаният ерген в София и не само...

прочети още

Пощенска кутия за приказки задава въпроси на човека зад картинките – дизайнера на Кутията – Ралица Найденова. А тя отговаря сладкодумно, без да премълчава.

прочети още

Може би сте се питали кой стои зад всички тези изпълнени с настроение снимки на Пощенска кутия за прикази. С удоволствие ще ви разкажем за него.

прочети още

Обещахме всеки месец да подпомагаме българската култура и образование и да ви държим в течение за малките си добри дела. Ето какво успяхме да направим за кабинета по рисуване в СУ „Стефан Караджа"- град Каварна...

прочети още

Скъпи приятели, за първи път събитието със знак 18+ има тема. И тя е "Голямата лъжа", провокирана от 1 април - Деня на шегата.

прочети още

Инициативата е благотворителна и цели популяризирането на платформата www.probudise.bg в помощ на хората с автоимунни заболявания. С участието на Тони, Стефания Колева, Теодора Духовникова, Ники Станоев и др.

прочети още

"Женски работи" не е просто поредната тема от Пощенска кутия за приказки. Това е и заглавието на новия ни сборник с разкази, съставен от историите на 8 от любимите ни автори жени от Кутията.

прочети още

Мтел и Пощенска кутия за приказки представят "Интернет любов" В седмицата на влюбените.

прочети още

Пощенска кутия за приказки представя МРЪСНИ ПРИКАЗКИ С участието на Стоян Радев, Александър Сано, Виктория Терзийска, Димитър Калбуров, Мила Михова, Ники Станоев, Ясен Kозев, Гери Tурийска и Людмила Сланева. Четенето е със знак 18+ Варна, club Opium 20:00ч.

прочети още

Пощенска кутия за приказки представя едно свое специално издание, в партньорство с Народен театър "Иван Вазов".

прочети още

Скъпи приятели, през тази година Пощенска кутия за приказки ще отделя по 1000 лв. на месец за подпомагане на културни и образователни проекти.

прочети още

„Помниш ли?“ е заглавието на втората книга на автора Димитър Калбуров.

прочети още

С радост обявяваме началото на зимното ни мръсно турне. Първият град, който Пощенска кутия за мръсни приказки ще посети е Пловдив! На 15 декември от 20ч. ви очакваме в Spirit club!

прочети още

Първата кола може и да е хващала ръжда, но любовта към нея е за цял живот. Пощенска Кутия за Приказки и Volkswagen ви канят да споделите историите и незабравимите имена на верните първи коли, които вече може да не са сред нас, но никога няма да забравим.

прочети още

На 21 ноември – Световния ден за борба с болестта на 65 рози, Асоциация „Муковисцидоза“ – България и Гери Турийска, създател на „Пощенска кутия за приказки“, организират благотворително събитие „Приказки за 65 рози“. Участие в него ще вземата Весела Бонева, Светлин Къслев, трио „Хипнотик“, Дичо, Евгени Иванов и Мариана Векилска.

прочети още

Нашите приятели от Theatres Night - Нощ на театрите отново ни поканиха да направим специално четене! Този път, решихме да се включим с Мръсни приказки.

прочети още

От днес "Писмата на леля Евдокия" можете да намерите във всички големи вериги книжарници, на касата.

прочети още

Чудни картинки и случки в нова книжка за деца от "Пощенска кутия за приказки"

прочети още

Гери Турийска написа своята приказка, посветена на грижата и приятелството.

прочети още
/div>