1. Представи се накратко: име, години, къде учиш, в кой град живееш,
какви са твоите интереси и лични постижения.
Здравейте, казвам се Ана-Мария Димитрова. Родена съм в града под сините камъни – Сливен, и съм студентка по психология в БСУ. Наравно с интереса ми към човешката същност, която изучавам, винаги е била и литературата.От малка пиша стихотворения, по-рядко есета и разкази.Тук е моментът да отбележа, че чрез ,,Отвъд усмивките’’ за пръв път участвам някъде с разказ вместо с поезия. През 2021 г. станах лауреат на не един литературен конкурс. Творчеството ме зарежда и отпуска, защото пред белия лист мога да бъда себе си… Да кажа всичко премълчано…
2. Защо реши да се включиш в конкурса ни?
Реших да участвам в конкурса заради самата кауза. Човек винаги се чувства сам и единствен в собствената си история, но това не е така. Всеки крие нещо лично, тъжно и несподелено зад усмивката си, а когато има смелостта да разкаже на някого, вижда пред себе си огледало.
3. Какво те вдъхнови да напишеш тази история?
Тук отново ще спомена каузата и смисъла в това да намериш някого не по-малко наранен от теб. В своята история аз бях искрена и докато я писах, усещах как докосвам клавишите със сърцето си.
4. Какво е твоето послание към младежите в България?
Да бъдат смели, да говорят и споделят, защото самотата е най-голямата депресия. Винаги да помнят, че след дъжда се появява дъга, а тя е красива.
5. Коя е мечтата, която ще преследваш от тук нататък?
Ще продължавам да пиша и да следвам своята муза. Възнамерявам скоро да успея да завърша първата си книга под наслов ,,Вяра’’, поредното предизвикателство за мен, в което поезия ще липсва.
Разказът на Анна-Мария ще бъде представен от Али Вергова.
„Отвъд усмивките: Как си всъщност?“
Животът е добре обигран ювелир. Едър, накуцващ и леко изгърбен. Пръстите на ръцете му са кокалести и изпити, но в тях се лее гореща като лава жилка, която разтапя всеки скъпоценен камък, който докосне, за да го превърне в онова, което иска. Той умее да ни подлъгва като амбулантен търговец и понякога набутва в ръцете ни стъкълце изхвърлено от морето и ни убеждава, че това е диамант. И така, когато всеки от нас пристига на тази земя, Животът му продава няколко камъка, които ние заплащаме с цената на времето и ги държим в джоба си, докато не заменим и последния.
Ако можеше да се материализира празнотата, щеше да изглежда като бездна, в която Нищото и Времето седят със скръстени крака, премрежили мързеливо погледи и подхвърлящи си едно от нашите скъпоценни камъчета. Въртят го измежду пръстите си, хвърлят го до далечния край на своята бездна и после то подскача отново в безмилостните им ръце и Нищото се смее глуповато, докато нашето камъче се моли на Времето да спре. Понякога ние седим безучастно, втренчили се в този спектакъл, на който сме принудени да бъдем публика. Иска ни се да отмъстим на Времето, задето минава през нас като вятър, сякаш сме невидими – понякога без да поздрави, без да каже кога е минало или защо е спряло. Усещаме го по следите му – по тишината след детския смях, по болката, която се влачи след любовта, по сивите, оредели коси и по тихите погледи, които някога са трептели с честотата на самото Време? Питаме се не се ли срамува да нарича себе си носталгия, когато се опитваме да си го върнем? Не знае ли колко беззащитни сме в ръцете му и не чувства ли болка когато впиваме нокти в него, молейки го за помощ?
Времето и Нищото имат едно единствено дете, което макар и да обичат страшно много, се наложило да изоставят заради природата си, която в крайна сметка поглъща всеки и всичко. Затова, когато то се родило, те го разпилели на хиляди парченца, които отредили на нас, хората, да събираме и да отглеждаме. Това е Ежедневието, с което ние понякога не се разбираме добре, защото то доста прилича на родителите си. Разпилените му части понякога прорязват пръстите ни с острия си битовизъм, а друг път са толкова нежни и невидими, че дори не ги усещаме в ръцете си.
Ежедневието запълнило празнотата в душата си като народило много деца. То създало мечтите, прегръдките, пиянските нощи, грозните татуировки, спомените, еднодневките и тортата, която съжаляваме че сме изяли, миенето на чинии и дори сериалите и сменянето на памперси. Ежедневието е жена с чувство за хумор. Но като всяка жена, и То си има проблеми.
Проблемът на Ежедневието е, че винаги има нужда от нещо, за да се разсейва, да се поддържа жизнено, забавно и да обръща повече внимание на добрите си деца, а те в замяна на едно от нашите камъчета да правят нас щастливи. Ежедневието е влюбено до уши и от тая пуста любов, зависят нашите усмивки. Възлюбеният му е малко непостоянен, пълен с изненади, може да води интелектуални спорове, да пие вино бавно и да се смее тихо. Но може и да яде кебапчета в два през нощта, да бяга кален по поляните, да прегръща непознати хора, да играе кючек по масата и да псува като каруцар. Най-лошата му черта е, че често дори не се прибира. Ежедневието е влюбено в Разнообразието и само то е способно да създаде форма от разпилените му частици. Тази любовна афера съществува откакто Животът е отворил своя първи магазин и случайно е поставил тези два скъпоценни камъка един до друг под прозрачното стъкло на витрината. И от там нататък, знаете как се случват нещата…
Ежедневието и Разнообразието имат едно извънбрачно дете. То е толкова красиво, че дори Времето спира за миг, за да го погали, Нищото затваря своята бездна, а ние често извръщаме подозрителните си погледи от него. Това е Щастието. Ще го познаеш по усмивките, децата, компаниите, пълния стомах, топлия дом през зимата, летните нощи на плажа. То идва при теб, когато сбъднеш мечта, когато успееш да си загасиш цигарата, преди баща ти да те види, когато майка ти ти позволи да не отидеш на училище. Ще го видиш да седи на семейната вечеря, ще го уловиш в погледа на детето ти, ще го хванеш как връзва невидимо конче за опашката на кучето ти и започва да я мята наляво-надясно, щом се прибереш у дома. Ако имаш очи за него, винаги ще го познаеш. Ако пък не, със сигурност ще усетиш, когато си замине. Такава е нашата неблагодарна човешка природа. Животът ни дава всичко онова, от което имаме нужда, за да запълним мястото на Времето, което сме дали в замяна. Но ние, сякаш влезли в казино, се подмамваме по алчността, която ни кара да вярваме, че винаги може и трябва още.
И да, Щастието си има любимо дете – Усмивката, а то обожава да ходи при Баба си и Дядо си. Там Тя се храни най-добре!
Усмивката веднъж ми каза, че има едно нещо, без което не може да живее и това са хората. Сподели ми, че те са нещо като животоподдържащата ѝ система. Когато я попитах защо изглежда толкова унила напоследък, ми отвърна, че сега за Нея били трудни времена. Подлъгала се по света и попаднала в токсична връзка със Самотата. Заедно с Нея народили безразличието, болката, скуката, отчаянието и депресията.
Казах ѝ че всичко ще бъде наред, а Тя ми се усмихна унило.
Мръсна жега с награди от Пощенска кутия за приказки и Jameson
Игра с награди от „Пощенска кутия за приказки” и „Джеймисън”
ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ИГРА „Мръсни ирландски приказки 18+”
Борислав Вълов, по-познат като Ei Bo, или Ei Bo, непознатият Борислав Вълов
Събитие, финансирано от кампанията „Виж сега, моето момиче“
Първият проект, подкрепен от кампанията "Виж сега, моето момиче" на „Пощенска кутия за приказки“, вече е факт!
Ден преди националната премиера в София град Варна е избран от Любен Дилов-син и екипа на „Пощенска кутия за приказки“ за предприемиерно представяне на изключително политически некоректния сборник „Български антинародни приказки“.
Проект, финансиран от каузата "Виж сега, моето момиче"
Пощенска кутия за приказки и Коалиция HPV ви канят на едно специално издание - “Виж сега, моето момиче” на 07.10.2023 г.
„Пощенска кутия за приказки“ раздаде първите стипендии, финансирани от проекта „Виж сега, моето момиче“
„Летен кинобар Царево“ открива летния кино сезон на българското Черноморие с шест нови български заглавия!
Столична община и Пощенска кутия за детски приказки ви канят на най-шарения празник, по повод празника на децата- 1 юни!
„Пощенска кутия за приказки“ приема документи за финансиране на творчески проекти, свързани с култура и образование, в рамките на кампанията „Виж сега, моето момиче“
Представяме ви втората част от „Съвременна българска митология“ на Самуил Петканов
На гости ни е Ралица Найденова, автор на „Пощенска кутия за приказки“ и на „Коледните истории на Точица“ – третата книга от поредицата за Точица
Представяме новата книга на Димитър Калбуров – „От другата страна“
Програма „Развитие на човешките ресурси“ и Пощенска кутия за приказки организират литературен конкурс на тема #Първа работа.
Представяме ви Галина Божидарова – новото попълнение сред авторите на „Пощенска кутия за приказки“.
„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?".
„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?".
„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“.
„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?".
„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?".
УНИЦЕФ България и „Пощенска кутия за приказки“ организират конкурс на тема „Отвъд усмивките: Как си всъщност?“.
Гостува ни Цветелина Цветкова с новата си книга „Зелената жилетка“
Вече можете да гледате събитията на „Пощенска кутия за приказки“ чрез платформата bgtime.tv.
Цветелина Цекова отговаря на въпросите на „Пощенска кутия за приказки“
„ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ“ ЕООД изпълнява проект по Схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“.
Ваня Щерева не е издавала книга от 2011-та. Ако я питате защо, ще ви отговори, че е била щастливо влюбена.
Всички хубави неща са три. Затова ви очакваме на 3, 4 и 5 август във Варна.
Гледайте единствения по рода си кастинг за възстановка на корица на книга.
26 февруари 2016 г. е паметна дата. Прочетете, за да разберете.
Приветстваме Ирра и Шайбата в Кутията и тръпнем в очакване на отговорите им.
Юлиян и Рая на гости на Кутията. Ние ги питаме, а те отговарят.
Пишете и на Кутията изпратете.
Той няма нужда от представяне. Затова директно му даваме микрофона.
Има хора, които е трудно да бъдат описани. Косьо Лунгов ни оставя без думи всеки път.
Ники Станоев е най-забавният човек, когото познавате. А ние имаме късмета да чете част историите на Пощенска кутия за приказки.
Пощенска кутия за приказки имаше лято, и то какво...
Марто е приятел на Пощенска кутия за приказки и всички ние го познаваме отдавна. Ето какво има да разкаже той...
Те са красиви, успели и пишат великолепно. Те са като ангелите на Чарли в Пощенска кутия за приказки.
Всички обичат Кедъра, а ние го обичаме повече от всички. Затова ще ви разкажем за него.
Смехът ѝ се чува отдалеч и като вълшебна примка те тегли към нея, така че винаги да можеш да я намериш.
Да отговорим на въпроса кой е Светльо Желев е и лесно, и много трудно. Това, което със сигурност го определя, е отношението му към езика и книгите.
Тя е ужасно талантлива и с един замах може да те разсмее. Тя е Йоана Мирчева.
Георги Блажев е толкова готин, че дори не е разбрал кога е станал култов
Най-после му дойде времето да тръгнем на лятна обиколка
Ще ви разкажем за един вълшебник на словото, автор и приятел на Пощенска кутия за прикази.
Пощенска кутия за приказки представя най-новия си проект – детската интерактивна книжка „Приключенията на принцеса Точица“
Кой стои зад едни от най-забавните текстове в Пощенска кутия за приказки, ще разберете от следващите редове.
Пощенска кутия за приказки се вдъхнови от кампанията на CANON "Търси оригинала" и създаде събитие на тема "Говори ми на balgarski"
„Пощенска кутия за приказки“ представя Концерт, книга и CD с неиздавани произведения на Васил Пармаков
Кой е Никола Крумов, отново няма да стане ясно. Или поне не в буквалния смисъл, но пък е възможно да научите някои любопитни факти за скромната му особа.
Със сигурност има неща, които не знаете за кутията. Може би в този текст ще намерите някои отговори.
Представяме ви един от култовите автори в Пощенска кутия за приказки – титанът на римите, колосът на абсурда – Васил Русев – Чайката
На връх Гергьовден не убихме нито една ламя, но уважихме всички Жоровци с култовата тема ГОШО.
Скъпи приятели, от днес Пощенска кутия за приказки започва една чисто нова рубрика. Всяка седмица ще ви представяме топ 5 от най-доброто на Пощенската кутия.
Пощенска кутия за приказки има удоволствието да ви представи Димитър Калбуров – най-желаният ерген в София и не само...
Пощенска кутия за приказки задава въпроси на човека зад картинките – дизайнера на Кутията – Ралица Найденова. А тя отговаря сладкодумно, без да премълчава.
Може би сте се питали кой стои зад всички тези изпълнени с настроение снимки на Пощенска кутия за прикази. С удоволствие ще ви разкажем за него.
Обещахме всеки месец да подпомагаме българската култура и образование и да ви държим в течение за малките си добри дела. Ето какво успяхме да направим за кабинета по рисуване в СУ „Стефан Караджа"- град Каварна...
Скъпи приятели, за първи път събитието със знак 18+ има тема. И тя е "Голямата лъжа", провокирана от 1 април - Деня на шегата.
Инициативата е благотворителна и цели популяризирането на платформата www.probudise.bg в помощ на хората с автоимунни заболявания. С участието на Тони, Стефания Колева, Теодора Духовникова, Ники Станоев и др.
"Женски работи" не е просто поредната тема от Пощенска кутия за приказки. Това е и заглавието на новия ни сборник с разкази, съставен от историите на 8 от любимите ни автори жени от Кутията.
Мтел и Пощенска кутия за приказки представят "Интернет любов" В седмицата на влюбените.
Пощенска кутия за приказки представя МРЪСНИ ПРИКАЗКИ С участието на Стоян Радев, Александър Сано, Виктория Терзийска, Димитър Калбуров, Мила Михова, Ники Станоев, Ясен Kозев, Гери Tурийска и Людмила Сланева. Четенето е със знак 18+ Варна, club Opium 20:00ч.
Пощенска кутия за приказки представя едно свое специално издание, в партньорство с Народен театър "Иван Вазов".
Скъпи приятели, през тази година Пощенска кутия за приказки ще отделя по 1000 лв. на месец за подпомагане на културни и образователни проекти.
С радост обявяваме началото на зимното ни мръсно турне. Първият град, който Пощенска кутия за мръсни приказки ще посети е Пловдив! На 15 декември от 20ч. ви очакваме в Spirit club!
Първата кола може и да е хващала ръжда, но любовта към нея е за цял живот. Пощенска Кутия за Приказки и Volkswagen ви канят да споделите историите и незабравимите имена на верните първи коли, които вече може да не са сред нас, но никога няма да забравим.
На 21 ноември – Световния ден за борба с болестта на 65 рози, Асоциация „Муковисцидоза“ – България и Гери Турийска, създател на „Пощенска кутия за приказки“, организират благотворително събитие „Приказки за 65 рози“. Участие в него ще вземата Весела Бонева, Светлин Къслев, трио „Хипнотик“, Дичо, Евгени Иванов и Мариана Векилска.
Нашите приятели от Theatres Night - Нощ на театрите отново ни поканиха да направим специално четене! Този път, решихме да се включим с Мръсни приказки.
От днес "Писмата на леля Евдокия" можете да намерите във всички големи вериги книжарници, на касата.
Чудни картинки и случки в нова книжка за деца от "Пощенска кутия за приказки"
Гери Турийска написа своята приказка, посветена на грижата и приятелството.
