Марто от Строежа за Тодор Колев, музиката и фестивалите

Ако сте били на концерти в Терминал 1, Маймунарника и Строежа или сте се разбили няколко пъти на Каваци това лято, няма как да не сте видели едно хубаво синеоко момче, което обикаля с усмивка наоколо и следи ситуацията изкъсо. Той се казва Мартин Михайлов и е виновникът всички тези събития да се случват. Той стои зад всичките концерти на Jeremy?, Dubioza Kolektiv, Sars, както и зад грандиозното турне на Стефан Вълдобрев и обичайните заподозрени, което събра над 3000 човека в Маймунарника това лято.

Марто е приятел на Пощенската кутия за приказки от много години. Негова е идеята за онези исторически концерти на Тодор Колев и приятели в Строежа и Микстейп преди много години, които се оказаха и последните за великия Тодор Колев. Марто ни разказа как започна всичко. От момента на зараждането на идеята до осъществяването ѝ , емоциите, сълзите и вълнението. За това колко е важно, да преследваш целите си, да правиш всичко с любов и никога да не се отказваш. И накрая да видиш, че всичко си е струвало. Доказа го концертът в памет на Тодор Колев миналата година, както и този във Варна в края на миналия месец. Ще го усетим и довечера в Маймунарника. Отново ще пеем, ще плачем и ще се вълнуваме и отново ще погледнем към небето. А там Адама ще ни гледа усмихнат и ще се чуди... Как е възможно това...

Марто, благодарим ти за това интервю.

Здравей Марто, ти непрекъснато пътуваш нанякъде. Къде те хващаме в момента?
Вече съм в София след една шарена двумесечна авантюра на Каваци.

Ти си приятел на Пощенската кутия от много години. Заедно с теб правим концертите в памет на Тодор Колев. Как започна всичко и как ти хрумна идеята за първия концерт?
Първоначалната ми идея бе да направим една съвсем непретенциозна вечер с песните на Тодор Колев, изпълнени от близки до клуб Строежа музиканти от различни групи. Намерението престояваше в главата ми близо две години, основно защото смятах, че няма да е редно такова нещо да се случи без съгласието на самия него. Нямах нужния контакт на онзи етап, вероятно и смелост. Веднъж спонтанно споделих на Гери какво ми се ще и защо не го правя. Тя отвърна, че г-н Колев и Анна-Мария Тонкова, музикалният директор на БГ Радио, са в много добри отношения и може би би ни помогнала при запитването. Тя го направи, винаги ще помним нейната голяма роля в този проект. Тодор Колев е дал съгласието си – все още на този етап, а и малко по-късно, комуникирахме с него само чрез Анна-Мария. После двамата с Гери си представяхме как го каним да присъства и колко би било страхотно. Отговорът на този въпрос бил: „Е, аз ако ще идвам, по-добре да изпея нещо!?“, ние бяхме „Уау! Това дори не смеехме да си го мечтаем.“.

Нещата рязко станаха сериозни. Обърнахме се към едни от най-добрите музиканти, част от които дори са свирили преди години в бендовете на Тодор Колев – в шоуто „Как ще ги стигнем?“, бенефиса в НДК и други. Музикалната част от организацията пое Веселин Веселинов – Еко (бас-китара), като в последвалите две издания привлече китаристите Ангел Дюлгеров и Мирослав Иванов, пианиста Милен Кукошаров, барабаниста Росен Ватев и брас-секция в лицето на Вили Стоянов и Михаил Йосифов. При разбор с Тодор Колев коя песен да изпълни, той, разбира се, пак ни изненада. Пожела да изпълни три – „Песен за любимия град“, „Фалшив герой“ и „Нашият сигнал“. Ние вече съвсем бяхме ощастливени и наясно, че най-добре за всички и всичко е да го оставим той да моделира изцяло участието си. Тук е мястото да вметна, че неговият саундчек в Строежа започна с цигулката на „Виолета“ и за нас беше ясно, че парчетата няма да са само три. Месеци по-късно неговото включване се увеличи на цели шест песни и един десетминутен скеч.

Аз лично бях притеснен за това дали не му причиняваме прекалено голям стрес – все пак той тъкмо се беше възстановил от лечение на рак, изглеждаше крехък физически. Още повече отивахме в нощен клуб за алтернативна музика в Студентски град. Мистър Колев обаче желаеше да присъства на поне една репетиция и на саундчек, така че се поразходихме на няколко пъти. В самия концерт се включиха като вокалисти Ясен Зердев, Сърмата Хари, Миленита, Рут Колева, Иван Гатев, всички от Джанго Зе – въобще, познати лица от различни жанрове, каквато беше и идеята – да бъдем обединени. Събитието беше неописуемо. Солдаут, истерия за билети, много заряд във въздуха. Тодор Колев, който иначе се движеше бавно и леко затруднено тогава, на сцената се преобрази неимоверно – изигра всички песни със завидни енергия и импулс, завладя цялото пространство. Истинско удоволствие, класа! С Гери го оставихме няколко дни, за да се поуталожат емоциите, и си направихме втора среща, като вече знаехме, че това няма как да не продължи. След втория подобен концерт – в Микстейп, по желание на Тодор Колев, получихме правото да направим още пет, в различни градове, като единственото му условие беше да ги реализираме в нощни клубове, за предимно млада аудитория от активни посетители. Без зали, театри. Никога и никой от нас не го правеше за пари. За съжаление, това бяха последните му два концерта.

Защо имаш толкова специално отношение към Тодор Колев?
На първо място е чисто фенско. Винаги съм харесвал ролите му, които са не само комедийни, но и дълбокопластови. Телевизионното му шоу бе абсолютно показно̀! Редките непресторени интервюта. Широкоспектърна личност, от която има какво да видиш и научиш. Усещаше се и в директната ни комуникация, както и в автобиографията, която силно препоръчвам за четене!

Ти си човекът, който много сериозно размърда българската музикална сцена и напълни клубовете. Беше ли ти трудно?
Не съм аз. Много сме. Просто се установих с определено постоянство и спазване на нормални европейски стандарти. Та, моето участие в културно-музикалния живот в България е нищо повече от резонна серия от актове. Няма нищо особено, думата е „нормално“. И да, все още е трудно. Но поне публиката се развива. Другото не толкова – ние сме в страната на неограничените възможности – всеки може всичко, а колективната отговорност е народна черта.

Има ли групи в България, които съвсем спокойно могат да застанат до популярни европейски и световни музиканти? И къде ни е мястото на Европейската сцена?
Като музикални качества, донякъде и идеи, съществуват. Но това, само по себе си, не е достатъчно. Разбира се, можем да посочим изключенията, но не мисля, че ме питате това. Ние сме вън от вихъра на световната индустрия, установените при големите имена зависимости не сработват тук. А и по принцип е въпрос на съвкупност от множество фактори това да те забележат, не само за България. Невинаги е въпрос само на финансови седства – по-скоро на среда. Затова сега градим пак мейнстрийма, че иначе няма как.

Научиха ли се феновете в България да си купуват билети предварително и въобще имаме ли вече концертна култура в България?
Да! Но е нужно да стане още по-масово. Навиците се изграждат с опита, а той идва с активността. Ходенето по концерти е увличащо и аз виждам как ставаме все повече. Клубовете и залите се пълнят все по-често и – макар по трудния начин, като пропуснеш някое предпочитано събитие – се сещаш, че на първо място ти трябва билет. За които имат възможност – препоръчвам поне веднъж да се посети чуждестранен фестивал, дори и да бъде в някоя от съседните ни страни. Има какво да се види и научи, а и е готино. У нас също е вече все по-интересно, особено на ниво български банди на клубна сцена. Свидетели сме на пиков момент, дано да го задържим и това вече да наричаме натам с любимата ми дума „нормално“.

Какво си ни подготвил от есента?
Следете страниците на Терминал 1 и Строежа във Фейсбук! Първият клуб тази есен ще заложи на популярни имена и очаквано разпродадени концерти, а вторият ще се позиционира отново в алтернативната сфера – с нови и интересни имена, като освен български, ще ни посетят и банди от Канада, САЩ, Ирландия, Гърция, Германия и Холандия. Готвя българско и европейско турне на единствената изцяло менажирана от мен група - Jeremy?. За първи път ще правя концерт в Арена Армеец – Dubioza Kolektiv на 27 октомври.

Би ли организирал голям музикален фестивал и как си представяш, че ще изглежда?
Бих. Представям си да имам бюджет минимум 3,5 млн. евро. В противен случай не искам. Предпочитам го двудневен, с две сцени, шахматно по ред разностилен, микс от мечтани за българската публика стари имена, които не са идвали, плюс разноцветни актуални в момента световноизвестни проекти. За около 20-30 хил. души.

Коя е любимата ти песен на Тодор Колев?
Фалшив герой.