Ангелите на Чарли в Пощенска кутия за приказки

Те са красиви, успели и пишат великолепно. Те са като ангелите на Чарли в Пощенска кутия за приказки. Познават се почти цял живот и наистина са приятелки. Макар че се занимават с различни неща – Цвета е ПР, Надя развива проект за сексуално и здравно образование на тийнейджъри, а Полина прави така че добрите идеи на хората да се случват, писането е нещото, което и трите обичат и не спират да правят. Другото, което обичат, е Яни Димитров и неговите истории. Иначе са много различни. През март излезе сборникът „Женски работи”, в който можете да прочетете едни от най-хубавите им истории. Отмъкнахме ги за малко от сърфовете, коктейлите и морето и ги поразпитахме за живота, вселената и още нещо, а те благосклонно си поговориха с нас. Представяме ви Надя Станчева, Полина Видас и Цвета Димитрова, позната ни и като Малвина Болярска.

Къде си в момента?

Цвета: По пътя.
Надя: Ще цитирам един приятел, който даде най-доброто определение за това място – „Представете си рая на земята, ама без никаква сянка и без никакви удобства.“ Гьокчеада, Турция.
Полина: Аз винаги съм не на кръстопът, а на розета с поне осем разклонения. А за регулировчик ползвам онази кукла от Околовръстното при Овча купел, която маха с кука вместо ръка в светлоотразителна желетка.

Откога се познавате?
Ц.: С Полина цял съзнателен живот. Още от времето, когато беряхме джанки, играехме на стражари и апаши и превземахме изоставени къщи в центъра на София. С Надка – две трети живот. От времето, в което се скачаше под баскетболните кошове, по площадите и за приятел.
Н.: На 15 септември ще станат точно 24 години откакто седнахме на съседни чинове в Подготвителен „б” клас на Първа английска гимназия.
П.: Другите вече са разкрили преклонната ни възраст, иначе щях да поизлъжа.

Може ли да съществува истинско приятелство между жени?
Ц.: Що за въпрос?!!? Жените не могат да гласуват, не могат да шофират... Откъде накъде да могат да имат и приятели??!?
Н.: Приятелството е между сродни души, не еднополови тела. Може, разбира се.
П.: Ако приятелството за мъже например включва ритане по бирено шкембе в събота на обед – не, това сред жените е невъзможно.

Защо пишеш за Пощенска кутия за приказки?
Ц.: Защото Шонда Раймс ме е пуснала в дълъг ужасно добре платен отпуск и ми е скучно... не мога само чекове да пиша, я!
Н.: Примирих се, че богата няма да стана. Поне да съм известна. И защото мозъкът също е мускул, който има нужда от упражнения.
П.: Защото е по-добре да пишеш, да го чуят и да отмине, за да дойде друго, вместо да публикуваш поредния български роман в морето от поредни български романи. Аз съм привърженик на откровено ефимерното.

Имаш ли си любим разказ от Кутията?
Ц.: Ще си го преформулирам – кои са ми любимите на Надка и Полина? На Надка най-обичам една история за колело и любов, с която спечели колело. А на Полина не мога да избера между КАТ като епизод от сагата Междузвездни войни и един текст за Мръсната кутия с чутовна история за две парцаливи момичета, чорапогащник и wanna-be труп. Иначе харесвам всичко на Георги Иванов. А понеже имам слабост към добрите разказвачи, Яни ми е много на сърце.
Н.: Да, един на Петко Славов за Lou Reed по първата тема, за която писах и аз – „Защото има значение“. И почти всичко на Георги Иванов.
П.: Помня вечно един на Яни Димитров, политически, чете го Кедъра. „Хроника на една предизвестена власт“ по темата „Имам една лоша и една добра новина“. Когато го слушах наживо, в адски претъпкания бар, бях убедена, че го е писал някой много голям и известен човек, който ползва псевдоним. Когато се запознах с Яни, се зарадвах още повече, че наистина е „голям“ , но не е някой „известен“ под прикритие. Това в огромна степен ме освободи като цяло в живота.

Море или планина предпочиташ?
Ц.: Планината при морето. Странджа.
Н.: Този въпрос трябва да бъде забранен. А ти пица или сладолед обичаш?

П.: Природата е лековита навсякъде, стига да не е засрана от синовете человечески.

На палатка или на хотел?
Ц.: О, хотел. С неограничена течаща топла и студена вода.
Н.: На каравана.
П.: Мога да напиша кратка монография върху плюсовете и минусите на двете по отношение на нужника. Ако и той е засран от синовете человечески от предния въпрос, предпочитам палатка в леса.

Каква искаше да станеш като малка?
Ц.: Мотористка и журналистка. Така пишеше в едно съчинение, Поли го знае.
Н.: Първо адвокат, после журналист.
П.: Никога не съм имала идея. Явно затова и не станах никаква определено (маркетингът не може да се обясни на дете или баба, затова е много съмнително дали е нещо определено).

На какво животно се оприличаваш?
Ц.: Официално съм си Овен. Иначе ми иска да съм Дракон.
Н.: Хич не съм по животните, сори.
П.: Мандрагора.

Харесваш ли се?
Ц.: Обичам се. Това е важното.
Н.: Опитвам се, не винаги ми се получава. Но напоследък няколко човека независимо един от друг и без конкретен повод ми написаха в месинджъра „Надке ти си мега“. И се поуспокоих, че явно не съм чак толкова зле.
П.: Старая се да правя само неща, заради които да се харесвам.

А другите две момичета харесваш ли?
Ц.: И тях ги обичам.
Н.: Важното е, че те ме харесаха на 15 септември 1993 г. и ми казаха, че задължително трябва да прочета „Стрихнин в супата“ на П.Г.Удхаус.
П.: Харесвам всичко, което правят.

Ето и три любими истории от нашите момичета.

Разказ на Цвета Димитрова по темата В КАКВО СЕ ЗАБЪРКАХ

Разказ на Надя Станчева по темата ИСТОРИЯ С ВЕЛОСИПЕД

Разказ на Полина Видас по темата БЛАГОДАРЯ

Enjoy!

« назад

Голямо шоу във Варна

ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ с голямо шоу във Варна