Кой е Светльо Желев

Кой е Светльо Желев

 

Да отговорим на въпроса кой е Светльо Желев е и лесно, и много трудно. Той е заемал какви ли не длъжности в кариерата си. Сърцето му е книга — голяма и интересна, уютна и увлекателна — от нея можеш да научиш много неща. Светльо е приятел, който стои зад Пощенската кутия за приказки от нейното създаване. Върви с нас по пътя, включва се в четенията и винаги помага с каквото може. За нас е истинско удоволствие да имаме в екипа си една ходеща енциклопедия и знаем, че любовта ни е взаимна. В един летен ден седнахме на сладка раздумка и поговорихме за новите писатели, за пътя на Кутията и за още много неща. Вижте ги, Светльо винаги има какво да ни каже.

 

Здравей Светльо! Как минава един твой най-обикновен ден?

Привет! Имал съм много дни през живота си, по-точно 15 692, плюс-минус един два, като броим и високосните години, иначе казано — навършвам тези дни 43 години, и всеки един от тях е бил различен. Примерно, най-обичам дните на верандата на хотел Диаманти, на улица Морски скали в Созопол, те са били около 100 горе-долу, или пък на терасата на таверна и пансион Архондиса в Алики, Тасос — те пък бяха само 3, дните на път, всъщност, са ми най-любимите, по възможност с изглед към море, но не е задължително. В София напоследък дните ми са: събуждане, телефон – Фейсбук, мейл, Инстаграм; душ, обличане, излизане, метро — телефон – Фейсбук, мейл, Инстаграм; среща, среща, среща, метро — телефон — Фейсбук, мейл, Инстаграм; прибиране, разговор с майстор Миро за ремонта, музиката, живота, Вселената и всичко останало, лаптоп — Фейсбук, мейл, писане на текстове, интервюта; вечеря, телевизор, четене, сън. Всичко това подплатено с около 20 телефонни разговора, 3 вида хапчета, много вода, понякога бира и други увеселителни напитки, някоя цигара и хиляди думи за книги. Често се вмъква и някоя телевизия, университет и изключително редки срещи с приятели. Те ми липсват много. И пътуванията. Иначе казано, Светльо е най-човек, когато е на път с приятели.

 

Ти си част от историята на Пощенскакутия за приказки от самото ѝ създаване. Помниш ли как започна всичко?

Аз по принцип съм известен, че помня като цирков слон, а началото на Кутията ми е ярко и свежо, като червена пощенска кутия. Всъщност точно от там тръгнаха нещата. Преди 7 години, имах удоволствието да бъда издател на книгата „Приказка за вечността“ на Гергана Турийска и Стоян Динков. На Гери ѝ хрумна идеята да постави една яркочервена пощенска кутия на Попа, в която хората да могат да пускат техни приказки и истории, които да бъдат четени на премиерата или на други представяния. По-късно със съдействието на Строежа в Студентски град тази идея бе развита в публични четения там, продължили после в Радио кафе, Студио 5 и София Лайв Клуб, превърнали се в култов субкултурен феномен. Съчетанието между текстовете на хора, които не са много познати в литературните следи, но носещи заряд, енергия, емоция, сила, лекота, забава, талант и ефирност, и приносителите на тези съвременни приказки — известни и популярни лица — актьори, музиканти, журналисти, самите автори понякога, се оказа уникално успешно в едно общество без интересни предизвикателства, където да споделиш с приятели емпатията на литературния текст. В началото е имало трудности с набирането на текстове. Гери ми е разказвала, че за някои издания на Кутията тя самата и приятели са пишели по няколко текста под псевдоним, но според мен, особено с навлизането на социалните мрежи и Фейсбук, вече отдааавна това не е проблем. За всяка от Кутиите идват по повече от 100 текста и изборът е винаги едно от най-трудните неща. Още повече, че вече има много любимци на публиката — и сред авторите, и сред четящите, истински легенди на Кутията като Никола Крумов, Димитър Калбуров, Георги Блажев, Георги Иванов, Мила Михова, Яни Димитров, Леля Дочка и много други, които публиката иска да слуша пак и пак. Та за тези 6 години откакто Пощенската кутия за приказки излезе от пощенската кутия и влезе в сърцата, домовете на хората и в книгите, се получи наистина нещо уникално. Създаде се истинско общество, субкултура, мания, която ще продължи да радва читателите и зрителите.

 

 

Кутията стана безспорен феномен в културния живот на София, а вече не само тук. На какво се дължи това според теб?

Според мен на много фактори, суперсъчетание между тях, кипящата енергия и организационен талант на Гери, усмивката, чара, красотата и таланта ѝ, желанието на умни и интелигентни хора на възраст между 20 и 40 години да се забавляват с добри текстове и добри изпълнения, да ги споделят с приятели, да искат да се смеят, да се натъжават, да се разтварят в неща, които ни вълнуват тук и сега, в нашата си родна българска действителност с всичките безумия, идиотщини, неволи, тъпаци и нормални хора, с лошите новини, агресията, но и усмихнатите лица и широко отворени сърца на обикновените хора. В Пощенската кутия за приказки идват и се четат всякакви текстове, забавни, леки, лежерни, смешни, цинични, шеговити, но и сериозни, злободневни, понякога тъжни, самоиронични, блестящи, интелигентни и оригинални, но всеки пък човешки, емоционални, искрени и честни. Без фалш, претенция, финтифлюшки, освен ако това не е литературен похват, разбира се, и с това винаги и неминуемо докосват и хората, които ги четат и представят и тези, които ги слушат, цялата аудитория. И когато 600 човешки същества се потопят в истинността и искреността на един текст, когато се смеят с него или се насълзяват, но неминуем заедно преживяват дълбоката съпричастност на споделянето, ето това е дълбоката магия на Пощенската кутия за приказки. Магията на думите и разказването, споделяно около огъня в пещерата или сред прерията, или на пясъка, и така сформиращо племето. Ние сме от това племе заедно с още хиляди из цялата страна.

 

В последно време май стана модерно да се чете и новите автори са едва ли не със статут на секс символи и рок звезди. Според теб това така ли е, и ако да, как си го обясняваш?

Винаги е било модерно да се чете. Това, дали масата чете, е нещо друго. Не знам колко оплаквания съм чувал в тази посока, че българинът не четял, че младите не четели, че едва ли не сме се превърнали в нация от алитерати и неграмотници. Ми, не е така. Навсякъде по света четат определено количество хора и аз смятам, че в България те никак не са малко. Често казвам, че българинът чете, но не купува. Икономически е проблемът в голямата си същност. Когато се чудим как да осигурим прехраната на семействата си в прекия смисъл на израза и как да си платим сметките и кредитите, няма как да мислим за книги и литература. От друга страна отношение към литературата винаги е имало сред много широки кръгове от обществото и това продължава. Но примерно, моите родители са пенсионери, получават по около 300 лева пенсия. Как да си купуват книги? Но четат всеки ден. В библиотеката ни вкъщи имаме от преди около 3 000 тома и ги препрочитат, записани са и в двете библиотеки в Ямбол, аз им пращам книги понякога, разменят с приятели. Но когато в библиотеките не влизат нови книги, какво да четат? Както и да е. Да не задълбаваме в изключително важната тема за отговорността на държавата към гражданите през библиотеките и литературата. Та, ако си говорим за повсеместна модерност, по-скоро писането е мания. Както често се шегувам, по брой в България най-много са писателите, после идват издателите и чак накрая са читателите. Писането е самотен занаят, но той може да достигне и докосне страшно много хора. Ако наистина си добър, ако си честен в писането, ако си добър разказвач, ако си познавач на човешката природа, ти ставаш звезда. Литературна звезда. За секс символ си е нужен вече и секс ;). Имаме вече много автори, които са разпознаваеми, които са ценени и уважавани. Някои от тях идват от други полета — били са телевизионни водещи или журналисти, или пък носят някакво минало, легенда, лична история, много музиканти. Но имаме и чисто литературни звезди, които придобиха своя статут само чрез текстовете си. Такива са и Георги Господинов, и Милен Русков, и авторите на Пощенската кутия като Никола Крумов и Димитър Калбуров. И това е чудесно. Като издател и като популяризатор на българската литература, винаги съм се старал да представям лицата на българската литература и да насочвам вниманието към тях. И сме в правилната посока.

 

 

Какво е мнението ти за новата българска литература?

УАУ, това е тежък въпрос с още по-непосилен отговор… Българската литература през последните няколко години е в неминуем подем. Появиха се изключителни имена, много от авторите от предишни поколения пък написаха изключителни творби. Най-важното е смяната, много чувствителна на отношението на читателите към българската литература. След нихилизма на 90-те, сега има истински Ренесанс. Мога да ви изброя много имена — Георги Господинов, Милен Русков, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Емил Андреев, Владислав Тодоров, Емилия Дворянова, Момчил Николов, Ангел Игов, Владимир Зарев, Деян Енев, Петър Делчев, Михаил Вешим, Катерина Хапсали, Здравка Евтимова, Кристин Димитрова, които се установиха като висшия ешелон на съвременната българска литература, успявайки да прокарат път през и между поколенията български читатели. Много автори пък, пишещи жанрово, като Людмила Филипова, Иво Сиромахов, Никол Данева, Димитър Недков, показаха, че български бестселъри може да има и българинът е преодолял своето негативно отношение към възможността български писатели да се равняват на неговите англоезични любимци. Има и много силно младо поколение — Димана Трънкова, Владимир Полеганов, Петър Крумов, Христо Раянов, Соня Тодорова, които имат много талант и възможности и все повече се установяват в литературното ни пространство. Може да се каже много, но бих наблегнал само на едно. Трябва да посягаме към българските автори. Не защото просто са българи, а защото са добри.

 

Много хора смятат, че част от тази литература не е сериозна и дори не е истинска литература. Но също така е факт, че някои от авторите печелят добре от произведенията си и дори успяват да живеят и то не лошо от продажбата на книгите си.

Деленето на сериозна и несериозна литература е безумно. Има жанрове в литературата, има комерсиална литература, има литература, която забавлява. Има пошла литература. Има хора, които пишели, за да ебат, по техните собствени думи. Има цинизъм в литературата, има хора, които искат само да печелят от нея. Има такива. Които просто не могат да пишат. Нямат талант, нямат умение да разказват истории. Има такива, които не разбират занаята в писането, как да изградят плот, как да оформят образите, как да създадат драматична ситуация, как да сътворят обрат, как да напишат диалог. Има такива, които не четат книги или са прочели 10, това е даже още по-вредно, защото те прави суперфанатичен и едностранчив. Защото формират своето професионално разбиране за писането върху толкова малко примери. И да, не всяко написано нещо, текст или нещо между две корици е литература. Понякога клишетата, словоблудството, неправилната употреба на думите, пилеенето им, сухотата, липсата на въображение, унищожават идеята или историята. Много е трудно да кажеш кое е смислено, кое е абсолютно литература или кое не е, то само се чувства, след години и години четене, стотици и стотици книги. Аз лично деля книгите на такива, които харесвам, и такива, които не харесвам. И след близо 5 000 прочетени книги, мога да кажа дали нещо е литература, или не е. Дали има смисъл, талант, занаят, послание, дълбочина, цел, мисия. Дали това е мисия да забавлява, да учи, да те кара да се замислиш, да изкараш добре някакво време, да ти посочи проблем, да ти помогне да се разбереш самия теб и другите вече си е до човека, който чете и се разтваря в книгата. Книгата е път и ние пътниците я извървяваме с наслада или умора.

 

 

Ти си пишещ човек. Какъв съвет би дал на младите автори, които сега прописват или мислят, че могат да пишат?

Да четат. Ако са прочели 10 книги, да седнат и да прочетат 1000. Ако са прочели хиляда, да намерят още какво не са чели и да го прочетат. Да четат ежедневно и всякакви неща. Стилът се формира само с богатство на познанията и ерудиция. Ако не си прочел толкова книги, пак може, а и ще си пишат, но само с четене могат да се съизмерят, да видят колко нищожно малки са пред литературната вселена и гениите на словото, и да подтиснат егото си. Защото егото убива литературата и таланта. Без самочувствие също не може, но свръхегото на създател или на звезда е унищожило безброй талантливи писатели и ги е превърнало в еднодневки. Не бъдете Зейфод Бийбълброкс, защото само той може да погледне в очите на Бездната без да загуби разсъдъка си. А, а кой е Зейфод, и какво е Бездната ли? Мхм, това имам предвид. Та, внимавайте с егото, на първо място. Вие пишете за вашите читатели. Всеки писател, за да бъде такъв, на първо място се нуждае от читатели. Без тях е графоман, упражняващ автотерапия с писане. Когато пишете, за да бъдете четени, обаче не трябва да правите и компромиса да минете само към това да следвате вкуса на широката публика, да пишете „по поръчка“, защото това искат да четат сега хората, това ги вълнува или това е модерно. Това е другата крачка към това да бъдете еднодневка. Да се движиш по ръба на острието между това какво ти искаш и смяташ за важно да кажеш на хората, но важно за тях, не за теб, не забравяй, че и това, което те искат да чуят, е най-трудното в занаята. Но пък ако успееш, това ще те направи велик. И накрая, но не на последно място — не забравяйте, че писането е занаят, и то се учи, подобрява, развива, променя и еволюира. То не е „звездите ми го говорят“, а тежка усилена работа, много четене, задълбочено изследване, внимателно слушане, много мислене и анализ, правила и познаването им перфектно, за да намериш правилния път и откривателство да ги заобикаляш. Колумб не е открил Америка случайно, а след задълбочено проучване на географията и пътеписите за Азия, тръгнал да търси един познат континент в правилната посока, а открил нов и неизследван такъв. Ама е знаел къде отива. Просто понякога пътят ни предоставя изненадващи възможности, опции и награди.

 

Имаш ли си любим автор от Кутията?

Много са – Яни Димитров, Георги Блажев, Георги Иванов, Никола Крумов. Чакам техните книги, а и тези, примерно, на Ради Бимбалов, на Мила Михова…

 

Последната книга, която ти махна главата.

„Пумпал“ на Владислав Тодоров — абсурдистка притча за комунизма и сюрреалистична антиутопия за възможното ни бъдеще. Авторът на „Дзифт“ и „Цинкограф“ е отново тук в цялото си Noir величие. „Катафалка, два хипопотама“ на Петър Крумов. Ако Мишел Уелбек беше българин на 29, написал първия си роман, щеше да се казва Петър Крумов, ако сте чели първия роман на Уелбек „По-широко поле за борбата“, ето неговия български отговор. Петър е талантлив и с адски оригинално писане и има голямо бъдеще. „Одеса стар“ на Херман Кох, след „Вечерята“, всеки роман на Кох е откровение. Но все пак проникването до най-тъмните дълбини на човешката душа този път не ни кара толкова безнадеждно да намразваме човешкия род, както след всяка от неговите книги. Един от най-големите съвременни писатели. „Тъгата на ангелите“ на Йон Калман Стефансон, когато се запознаеш на живо с този усмихнат, лъчезарен и свеж викинг, никога не би могъл да си представиш мрака и безнадеждността в неговите книги. Но пък затова ни е дадена силата и интелекта, да преодоляваме всички несгоди, препятствия, ужасяващи условия и превратности, гнева на стихиите и времето, дори смъртта. Човеците сме уникална порода. И в сблъсъка със заобикалящия ни свят ние показваме себе си. „Чамкория“ на Милен Русков. Един от най-добрите български романи, ever. Богат, ерудитски, плътен, всеобхватен образ на една цяла епоха, всъщност може би най-трагичната, разнолика, нееднозначна, важна и изпълнена със събития епоха в съвременната ни история — 20-те години на 20-и век. Милен е един от най-големите български писатели и го доказван вече с четири книги. Но за мен „Чамкория“ е най-големият му роман.

 

Харесваш ли се?

Хич.

 

 

ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ИГРА „Мръсни ирландски приказки 18+”

прочети още

Кампанията „Виж сега, моето момиче“ – мисията изпълнена

прочети още

Борислав Вълов, по-познат като Ei Bo, или Ei Bo, непознатият Борислав Вълов

прочети още

Искрено и комично в компанията на Самуил Петканов

прочети още

Събитие, финансирано от кампанията „Виж сега, моето момиче“

прочети още

Първият проект, подкрепен от кампанията "Виж сега, моето момиче" на „Пощенска кутия за приказки“, вече е факт!

прочети още

Очаквайте ни през януари във Варна, Шумен и Пловдив.

прочети още

Ден преди националната премиера в София град Варна е избран от Любен Дилов-син и екипа на „Пощенска кутия за приказки“ за предприемиерно представяне на изключително политически некоректния сборник „Български антинародни приказки“. 

прочети още

Проект, финансиран от каузата "Виж сега, моето момиче"

прочети още

Пощенска кутия за приказки и Коалиция HPV ви канят на едно специално издание - “Виж сега, моето момиче” на 07.10.2023 г.

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ раздаде първите стипендии, финансирани от проекта „Виж сега, моето момиче“

прочети още

„Летен кинобар Царево“ открива летния кино сезон на българското Черноморие с шест нови български заглавия!

прочети още

Премиерата на "Някъде по пътя" е на 29 май 2023 г.

прочети още

Столична община и Пощенска кутия за детски приказки ви канят на най-шарения празник, по повод празника на децата- 1 юни!

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ приема документи за финансиране на творчески проекти, свързани с култура и образование, в рамките на кампанията „Виж сега, моето момиче“

прочети още

Представяме ви втората част от „Съвременна българска митология“ на Самуил Петканов

прочети още

На гости ни е Ралица Найденова, автор на „Пощенска кутия за приказки“ и на „Коледните истории на Точица“ – третата книга от поредицата за Точица

прочети още

Представяме новата книга на Димитър Калбуров – „От другата страна“

прочети още

Програма „Развитие на човешките ресурси“ и Пощенска кутия за приказки организират литературен конкурс на тема #Първа работа.

прочети още

Представяме ви Галина Божидарова – новото попълнение сред авторите на „Пощенска кутия за приказки“.

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?".

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“.

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?".

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?“.

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?".

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ и „Уницеф България“ представят авторите от конкурса „Отвъд усмивките. Как си всъщност?".

прочети още

Страшни и смешни на Хелоуин с Пощенска кутия за приказки

прочети още

УНИЦЕФ България и „Пощенска кутия за приказки“ организират конкурс на тема „Отвъд усмивките: Как си всъщност?“.

прочети още

Гостува ни Цветелина Цветкова с новата си книга „Зелената жилетка“

прочети още

Вече можете да гледате събитията на „Пощенска кутия за приказки“ чрез платформата bgtime.tv.

прочети още

Цветелина Цекова отговаря на въпросите на „Пощенска кутия за приказки“

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ представя ВЛОГ!

прочети още

„ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ“ ЕООД изпълнява проект по Схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“.

прочети още

Ваня Щерева не е издавала книга от 2011-та. Ако я питате защо, ще ви отговори, че е била щастливо влюбена.

прочети още

Всички хубави неща са три. Затова ви очакваме на 3, 4 и 5 август във Варна.

прочети още

Пощенска кутия за приказки тръгва на път

прочети още

Гледайте единствения по рода си кастинг за възстановка на корица на книга.

прочети още

26 февруари 2016 г. е паметна дата. Прочетете, за да разберете.

прочети още

За да не забравяме да обичаме.

прочети още

Приветстваме Ирра и Шайбата в Кутията и тръпнем в очакване на отговорите им.

прочети още

Юлиян и Рая на гости на Кутията. Ние ги питаме, а те отговарят.

прочети още

„1 кило риалити“ е третата издадена книга на автора Димитър Калбуров.

прочети още

Представяме ви Елисавета Белобрадова, или Letiashtata Kozzila Erato, или българският Едуард Нортън.

прочети още

Заедно можем да постигнем повече. Ние го правим така...

прочети още

Той няма нужда от представяне. Затова директно му даваме микрофона.

прочети още

Има хора, които е трудно да бъдат описани. Косьо Лунгов ни оставя без думи всеки път.

прочети още

Ники Станоев е най-забавният човек, когото познавате. А ние имаме късмета да чете част историите на Пощенска кутия за приказки.

прочети още

Пощенска кутия за приказки имаше лято, и то какво...

прочети още

Марто е приятел на Пощенска кутия за приказки и всички ние го познаваме отдавна. Ето какво има да разкаже той...

прочети още

Те са красиви, успели и пишат великолепно. Те са като ангелите на Чарли в Пощенска кутия за приказки.

прочети още

Всички обичат Кедъра, а ние го обичаме повече от всички. Затова ще ви разкажем за него.

прочети още

Смехът ѝ се чува отдалеч и като вълшебна примка те тегли към нея, така че винаги да можеш да я намериш.

прочети още

Тя е ужасно талантлива и с един замах може да те разсмее. Тя е Йоана Мирчева.

прочети още

Георги Блажев е толкова готин, че дори не е разбрал кога е станал култов

прочети още

Представяме ви дивата на Пощенска кутия за приказки - Мила Михова

прочети още

Най-после му дойде времето да тръгнем на лятна обиколка

прочети още

Ще ви разкажем за един вълшебник на словото, автор и приятел на Пощенска кутия за прикази.

прочети още

Пощенска кутия за приказки представя най-новия си проект – детската интерактивна книжка „Приключенията на принцеса Точица“

прочети още

Кой стои зад едни от най-забавните текстове в Пощенска кутия за приказки, ще разберете от следващите редове.

прочети още

Пощенска кутия за приказки се вдъхнови от кампанията на CANON "Търси оригинала" и създаде събитие на тема "Говори ми на balgarski"

прочети още

„Пощенска кутия за приказки“ представя Концерт, книга и CD с неиздавани произведения на Васил Пармаков

прочети още

Кой е Никола Крумов, отново няма да стане ясно. Или поне не в буквалния смисъл, но пък е възможно да научите някои любопитни факти за скромната му особа.

прочети още

Със сигурност има неща, които не знаете за кутията. Може би в този текст ще намерите някои отговори.

прочети още

Представяме ви един от култовите автори в Пощенска кутия за приказки – титанът на римите, колосът на абсурда – Васил Русев – Чайката

прочети още

На връх Гергьовден не убихме нито една ламя, но уважихме всички Жоровци с култовата тема ГОШО.

прочети още

Скъпи приятели, от днес Пощенска кутия за приказки започва една чисто нова рубрика. Всяка седмица ще ви представяме топ 5 от най-доброто на Пощенската кутия.

прочети още

Пощенска кутия за приказки има удоволствието да ви представи Димитър Калбуров – най-желаният ерген в София и не само...

прочети още

Пощенска кутия за приказки задава въпроси на човека зад картинките – дизайнера на Кутията – Ралица Найденова. А тя отговаря сладкодумно, без да премълчава.

прочети още

Може би сте се питали кой стои зад всички тези изпълнени с настроение снимки на Пощенска кутия за прикази. С удоволствие ще ви разкажем за него.

прочети още

Обещахме всеки месец да подпомагаме българската култура и образование и да ви държим в течение за малките си добри дела. Ето какво успяхме да направим за кабинета по рисуване в СУ „Стефан Караджа"- град Каварна...

прочети още

Скъпи приятели, за първи път събитието със знак 18+ има тема. И тя е "Голямата лъжа", провокирана от 1 април - Деня на шегата.

прочети още

Инициативата е благотворителна и цели популяризирането на платформата www.probudise.bg в помощ на хората с автоимунни заболявания. С участието на Тони, Стефания Колева, Теодора Духовникова, Ники Станоев и др.

прочети още

"Женски работи" не е просто поредната тема от Пощенска кутия за приказки. Това е и заглавието на новия ни сборник с разкази, съставен от историите на 8 от любимите ни автори жени от Кутията.

прочети още

Мтел и Пощенска кутия за приказки представят "Интернет любов" В седмицата на влюбените.

прочети още

Пощенска кутия за приказки представя МРЪСНИ ПРИКАЗКИ С участието на Стоян Радев, Александър Сано, Виктория Терзийска, Димитър Калбуров, Мила Михова, Ники Станоев, Ясен Kозев, Гери Tурийска и Людмила Сланева. Четенето е със знак 18+ Варна, club Opium 20:00ч.

прочети още

Пощенска кутия за приказки представя едно свое специално издание, в партньорство с Народен театър "Иван Вазов".

прочети още

Скъпи приятели, през тази година Пощенска кутия за приказки ще отделя по 1000 лв. на месец за подпомагане на културни и образователни проекти.

прочети още

„Помниш ли?“ е заглавието на втората книга на автора Димитър Калбуров.

прочети още

С радост обявяваме началото на зимното ни мръсно турне. Първият град, който Пощенска кутия за мръсни приказки ще посети е Пловдив! На 15 декември от 20ч. ви очакваме в Spirit club!

прочети още

Първата кола може и да е хващала ръжда, но любовта към нея е за цял живот. Пощенска Кутия за Приказки и Volkswagen ви канят да споделите историите и незабравимите имена на верните първи коли, които вече може да не са сред нас, но никога няма да забравим.

прочети още

На 21 ноември – Световния ден за борба с болестта на 65 рози, Асоциация „Муковисцидоза“ – България и Гери Турийска, създател на „Пощенска кутия за приказки“, организират благотворително събитие „Приказки за 65 рози“. Участие в него ще вземата Весела Бонева, Светлин Къслев, трио „Хипнотик“, Дичо, Евгени Иванов и Мариана Векилска.

прочети още

Нашите приятели от Theatres Night - Нощ на театрите отново ни поканиха да направим специално четене! Този път, решихме да се включим с Мръсни приказки.

прочети още

От днес "Писмата на леля Евдокия" можете да намерите във всички големи вериги книжарници, на касата.

прочети още

Чудни картинки и случки в нова книжка за деца от "Пощенска кутия за приказки"

прочети още

Гери Турийска написа своята приказка, посветена на грижата и приятелството.

прочети още