Коя е Йоана Мирчева

Тя е ужасно талантлива и с един замах може да те разсмее, да те разплаче, да те разнежи и да те изненада. В нейните истории човек намира себе си и се губи в красотата на думите. В главата ѝ живеят едновременно жена, мъж, малко момиченце (разбира се, с балон) и мъдра възрастна дама. Обича да носи големи бижута и може да си слага червило без огледало. Пише, без да спира, а ако спре за малко то е, за да отиде някъде и да прибере някоя награда от фестивали и конкурси. Сътворила е прекрасни текстове за песни, за мюзикъли и пиеси. С нетърпение очакваме да напише и сценарий за филм, а ние да гледаме от първия ред и да се пукаме от гордост. Един от най-колоритните и запомнящи се автори на Пощенска кутия за приказки — Йоана Мирчева, ни разказа това-онова за себе си. И пак ни усмихна, защото е такава — хубава.

От кога пишеш, и кой пръв ти каза, че го можеш?

Мисля, че началният спусък беше даден още във втори клас. Имах за домашно да съставя текстова задача по математика (нивото ми на познания там е с таван 5-и клас и до днес). Бяха посочени три предмета — шал, шапка и обувки, и всеки си имаше цена. От мен се изискваше да напиша само колко ще струват общо. Но, не! Когато дадох на майка ми да „провери“, тя държеше в ръцете си есе от страница и половина, в което описвах красив есенен ден, разходка в парка, лилаво-сребърните отблясъци на обувките, моите чувства и емоции, породени от шапката и шала и разбира се, нито една цифра, вплетена в разтърсващата история. Тогава нашите разбраха с какво ще си имат работа. След това, когато започнах да опитвам и в други жанрове извън „текстовите задачи“, именно те бяха хората, които ме надъхваха, че се получава. Малко по-късно в онзи период сътворих стихотворението „Покахонтас — красивата принцеса“ и цялата фамилия окончателно ме прие за писател.

Можеш ли да пееш? Кажи сега за хип-хопа ти.

Най-първата ми детска стая беше облепена с плакати. От едната страна — Backstreet Boys, Spice Girls, N*SYNC, J.Loи всичкото поп-музика на 90-те, на другата стена — само БГ естрада. Баща ми (Боби Мирчев — автор на „Ветрове“ на Лили Иванова) автор на текстове и музика ми носеше плакати и картички с автографи на всички, с които работеше. И така, заобиколена от целия този гламър, и бидейки солист в хора на училището, бях абсолютно убедена, че мога да пея и че баща ми е направо задължен да пусне малко връзки, за да запиша албум още втория срок. Привиках го в стаята ми и заявих амбициите си. Той каза: „Ок, изпей нещо“. Аз бях мега подготвена с авторско лятно парче, което бях кръстила „Сладоледи“ и се раздадох доста. След края на изпълнението тате изчака няколко секунди, погледна ме право в очите и каза: „Съжалявам, нямаш никакъв глас“. Жестоко се обидих, изгоних го, треснах вратата, не му говорих 2 седмици. Но той направи услуга на човечеството.

Хип-хопът ми е друго нещо. Засега се затваря в ексклузивитета на едно-единствено парче в youtube (Bijou J feat. Pikasso — Shuga Fab). Хип-хопът ми е за кеф, с и за приятели, без амбиции, само да нахъсва вътрешните ми Jay-Z и Хазарта да ме сритват по задника и да ме карат да си правя всички неща по-добре.

Какво предпочиташ да бъдеш — Спящата красавица или Зина — принцесата войн?

Принцеса рапърка и войн, който обича да си поспива.

Получава ти се да пишеш от мъжката гледна точка? Къде е по-интересно да бъдеш — в мъжки или в женски образ?

Винаги е по-интересно това, което не си. Мъжкaта гледна точка ме вдъхновява, защото се оказва рационална, откровена и лишена от драматичност, каквато ние жените приписваме на всичко. Ако те са ни оставили на seen, за нас може да става дума за душевни дилеми, емоционален багаж, проблеми с майка му и какво ли още не. A те просто са забравили да отговорят, защото са правили нещо друго в момента. Много ми е готино, когато мъже ми казват, че са почувствали някой мой разказ като лична история, как ставало дума точно за тях, как са го пращали на други свои приятели. Но това, разбира се, по никакъв начин не ме застрахова да бъда филмирана жена още в следващия удобен случай. Просто във връзките, както и с всичко в живота, е добре да разбираш и търсиш другия поглед над нещата. Така с времето ставаш все по-рядко жертва на илюзии, по-малко неща те изненадват неприятно, ставаш спокоен, мъдър и си живееш живота. Знаеш много неща и си мега ок със себе си и света, но никой не приема акъл от теб, защото каквото и да говориш, всеки трябва да си допусне своите грешки.

Повече искаш да напишеш роман или сценарий за филм?

Най-много искам да пиша вълнуващи истории. Те си знаят накъде да ме отведат.

Напиши ни най-хубавото нещо, което си прочела или написала за любовта.

Цялата световна литература е един постоянен опит да се обясни любовта. И в различните моменти и състояния, в които се намираш, различни неща припознаваш като най-хубави. Въздесъщият Чехов е написал: „За щастие или за нещастие в живота няма нищо, което рано или късно да не свърши“. Казвам го без песимизъм, като свърши, можеш да отидеш и на по-хубаво място. Но добре е да си го припомняме това, дори когато сме на гребена на вълната или чегъртаме дъното на депресията.

За теб барът е до морето или морето е до бара?

Морето е в мен, а барът е там, където акоситирам с правилните хора.

Трябва много спешно да се евакуираш на безлюден остров и имаш право да вземеш само три неща. Какви ще са те?

Като фен на предаването „Голи и изплашени“ по Discovery Channel съм гледала достатъчно, за да знам, че ще оцелея на безлюден остров точно 3 часа. Така че, ако се остави на моята преценка, ще си взема нещо за четене, плажно масло и едно мачете за разкош.

Кажи ни нещо на Берковски диалект.

Ултимативният тест на региона звучи така: „Дживгар кюца барбинци на дирек“. А пък думата „пустиняк“ отдавна е напуснала пределите на Северозапада и живее свой живот.

Харесваш ли се?

Всеки ден различно. Но когато киселеем върху себе си, полезно е да се погледнем в очите на някой, който ни обича. Там винаги сме точно такива, каквито трябва да бъдем.

ТОП 5 на Йоана Мирчева

На пето място е разказът, прочетен от Дидо, в който става ясно, че мъжете харесват дълги коси, дълги крака и кратки разговори. И не е задължитено да сме перфектни, за да се влюбят в нас.

На четвърто място е вечният партньор на Йоана в четенията, Камен Алипиев - Кедъра. Какво се сучва в София де Жанейро, ами вижте...

На трето място се нарежда исторята “Слепи срещи” великолепно прочетена от Митко Павлов. Един прочувствен разказ за любов, разбира се. Ако не знаете къде се намира Меричлери и какво се случва с мъжете когато се влюбват, сега ще разберете.

На място номер две е Александър Сано и една история за гето, хип-хоп и неосъществена мечта на момче да стане какъв… космонавт.

На първо място, завинаги в нашите сърца остава “Наръчник за малките котета”. Един разказ, прочетен от Косьо Лунгов и останал завинаги записан със златни букви в архивите на Пощенската кутия за приказки.

Enjoy!