Кой е Георги Блажев

Той е толкова свестен, че дори не е разбрал кога е станал култов. А той е. Георги Блажев пише толкова забавно, че на хората, които го четат, им е нужна почивка, за да могат да си поемат въздух от смях. След дълго преследване успяхме да стигнем до него и си поговорихме надълго и нашироко. Разбрахме, че няколко са основните неща, които определят неговото битие. Ягоди, Ювентус и това да бъде скромен. Освен че пише велики истории за Пощенската кутия за приказки, Блажев е редактор на едни от най-успешните риалити формати в България. Писал е и за Playboy и Maxim, а когато бил на 14 години берял тикви за 8 лева на ден. За нас беше истинско удоволствие да поговорим с него. Сега искаме и вие да го изпитате.

Какво правиш, Георги Блажев, ходи ли ти се на море вече?
О, да. Искам на Градина, искам Мохито с ягоди, книга, която се чете на един дъх, тарама, диня без семки, студена бира, топли картофки, да намеря мидичка във формата на Ангела Меркел, да нахраня чайка с баничка, да танцувам така, че приятелите ми да се срамуват от мен, и да открия как да си гълтам корема, без това да придава измъчен вид на лицето ми. Искам.

Ако се беше родил животно, какво щеше да е то?
Да си крава в Индия изглежда много приятно. Всички те боготворят, сресват те, носят ти свежи ягоди, обличат те в кашмир, правят ти място в автобуса да седнеш. Единственото, което се иска от теб, е да гледаш тъпо, a кравите са страшно добри в това.

Ако напишеш роман, за какво ще се разказва в него?
За един мъж, който се прибрал от работа, хвърлил си сакото на дивана, качил си краката на масата, погледнал към жена си и тя му казала с усмивка: „Абе, Ювентус що не вземат Лука Модрич? Вярно, Пянич ще седне на пейката, но така Игуаин ще получава по-добри извеждащи подавания“. Не съм особено силен във фентъзи жанра, но историята има потенциал.

Кога разбра, че можеш да пишеш?
Майка ми, която е детска учителка, много често ме взимаше по лагери с нея. Веднъж, бил съм на 5-6, не повече, имаше организирана културна програма и по-големите ученици от мен рецитираха стихотворения, пееха песни и т.н. Аз също исках да се изявя и тъй като съм с връзки, ме пуснаха. Качвам се аз на сцената и изглеждам като сън на Владо Кузов – малък, спретнат, сладък, с един гейски гащеризон – абе, чук. Всички очакват от устата ми да излезе нещо от сорта на „Родна реч омайна, сладка“, но аз поглеждам учителя по физическо, когото мразех, и се провиквам: „Ей, началник... мамито ти да еба!“ Естествено, после майка ми много ме би, но хората се спукаха от смях.

На външен вид го играеш добро и свестно момче, как стоят нещата в действителност?
На този въпрос трябва да ти отговори някой напълно безпристрастен. Например, баба ми. Напоследък обаче ми прави впечатление колко много са момичетата, които продават грубите си, невъзпитани и откровено прости приятели за „лоши момчета“. „Тоя, моят, малко забрави за рождения ми ден. Лоши момчета, нали ги знаеш.“ Или „Виж, не го защитавам, просто казвам, че 30 зъба са ми напълно достатъчни.“ Лошо момче е Джеймс Дийн в „Бунтовник без кауза“. Иван с Калибрата е най-обикновен гъз, сори.

Как си ги измисляш историите? Те си идват или ти ги гониш?
Най-често отварям Фейсбук и разглеждам какво прави местната силиконова фауна. Някои ще кажат, че в повечето си разкази стрелям по прекалено лесни мишени – плеймейтки, държанки, Фолкенщайни – и са прави. Но ако има нещо, което ме вади от обувките, това са хора без никакъв талант, които си казват: „Ами за какво ми е да знам кога е десантът в Нормандия, като и без да знам, пак ям стриди?“ Окей, яж си стридите, но после ще дойде друга с по-яки цици от твоите, защото докато ѝ ги е слагал, д-р Енчев е бил на кеф, внимавал е повече. И тогава какво правим? Сексапилът привлича мъжа, но интелектът и характерът са това, което го задържа. Ти обаче няма как да имаш индивидуалност, след като слизаш от същата поточна линия, на която се клатушкат още хиляди порцеланови котенца. Досущ като теб.

Какво е твоето отношение към намаляването на популацията на пчелите в големите градове? И как според теб да се разреши този проблем?
Винаги съм мечтал някой да ми зададе този въпрос. Според мен пчелите реално са много дребни създания и просто се крият. В един тристаен апартамент в Красно село да речем, могат да се съберат, знам ли, 10-15 милиарда пчели. Не казвам, че пчелите са точно в този апартамент, но не казвам и че не са. Дали някой си е направил труда да провери? Съмнявам се.

Вярваш ли в любовта от пръв поглед? И как една жена може да спечели сърцето ти?
Вярвам в привличането от пръв поглед. Любов е твърде силна дума. Но ако една жена не ти е станала интересна след първото уиски, е малко вероятно това да се случи по-нататък. Харесвам умни, максимално рационални жени, които, по възможност, си купуват два на всеки четири чифта джинси, които мерят.

Броколи или шкембе чорба?
Категорично шкембе чорба. Господ трябва да е създал броколите на четвъртия ден, защото, доколкото помня, на третия е направил сушата, тревата и дърветата. Това са адски много усилия, логистика и нерви. Просто е бил изморен и си е рекъл: „Преебах ги тия броколи, ама кот‘ – такоа“.

Левски или ЦСКА?
Ювентус. Този отбор ми е болна страст от дете и причината съседите ми да ме мразят. Когато гледам важен мач, съм шумен долу-горе колкото гаражна гръндж банда от Айтос. Това е краста, от която никога няма да се отърва.

Харесваш ли се?
Умерено. А и съм забелязал, че когато си повярвам, кажа си: „Абе, аз май съм по-забавен от Калбуров“, не пиша смешно. Най-добрите шеги ми хрумват, когато съм тъжен и сам. Изчиствам се от всякаква суета, припомням си най-важното, а именно, че всички ще умрем, и нащраквам първата глупост, която ми хрумне.

ТОП 5 на Георги Блажев

На 5-о място Георги чете Георги. Великият Георги Мамалев чете „Mълчанието на агнетата” на култовия Георги Блажев. За агнетата, циците, Биг брадър и още нещо...

На 4-то място Бойко Кръстанов чете по темата „Голямата лъжа” разказа „На дядо”. Удар под кръста за всички любителки на котки нанася тук Блажев безпощадно. Но ние му прощаваме.

Бронзовото отличие отива при „Всички мои жени”, прочетен от Орлин Павлов с чувство. В този разказ лирическият герои ни разхожда в миналото си и ни разказва за невероятните жени в своя живот. Имаше възгласи „Само Левски!” и припаднали от смях хора.

На второ място се нарежда доста атрактивният прочит на Ники Станоев на разказа на Георги, който е без заглавие, но за сметка на това се върти около трите най-важни думи в българския език – „Има ли субтитри?“.

На първо място победителят, най-добрият и наистина не-ве-ро-ятният разказ за Дженифър. И репликата, която ще остане в историята завинаги „Дженифър сбръчка носле и мрачно разтърка ташаците си”.

Enjoy!

« назад

Голямо шоу във Варна

ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ с голямо шоу във Варна