Кой е Яни Димитров?

Нали знаете, че има една порода хора, които, каквото и да правят, го правят вълшебно. Говорят вълшебно, пишат вълшебно и като седнат да пият, пак вълшебно го правят. А приказките с тях са сладки като черешите през лятото и все не можеш да им се наситиш. Ще ви разкажем за един от най-въздействащите автори на Пощенска кутия за приказки или по-скоро той ще разкаже за себе си. Представяме ви нашия Гандалф – Яни Димитров.

Здравей Яни, как минава един ден в Сандански?
Денят в Сандански не минава, той е тук на почивка. Започва с протягане, голяма прозявка и още по-голяма усмивка. Денят В Сандански никога не бърза. Тръгва полека с доброто намерение да се разходи в парка, да се надиша на чист въздух и да укрепи здравето си. Но по пътя непрекъснато среща приятели, здрависва се с тях, смее се и накрая сяда с тях да пие кафе. Няколко отминали вече дни са събрали две маси и спорят кой от тях е бил най-слънчев и щастлив. Денят решава, че и тук въздухът е достатъчно здравословен, и се присъединява.

Когато става време за узо и салата от маслини с кромид, зехтин и оцет, денят и другарите му стигат единодушно до заключението, че ако в Сандански не можеш да си щастлив, няма да можеш никъде. Дори и да си на място, където рибата скача във вировете, памукът е за бране, баща ти е богат, а майка ти – красива.

Имаш ли си къщичка с градинка и с две липи отпред?
Къщичка?! Липи?! – Не,благодаря. На граунд зироу съм като в землянка. Почти цял живот живея на високо – никога под петия етаж. Освен това идеята да съм вързан за имот с всички съпътстващи отговорности, счетоводства, данъци, ремонти… определено имам някаква фобия към тези неща. Идеалното място за живеене е кемпер с всички удобства и утро на непознато място.

Тези твоите пъстрите герои, откъде ги вземаш? В истинския живот ли ги срещаш?
Не, но съм сигурен, че ги има, все някой ги е срещал, разказвал е за тях. Обикновени случки с обикновени хора. Случват се непрекъснато. Случвали са се и преди стотици, хиляди години. Измисляш един герой, колкото да си разкажеш историята, пръкнала се във фантазията ти, а той почва да мъкне приятелите си, роднините и проблемите си. И не те оставя на мира, докато не им обърнеш внимание.

Кога ти идва меракът да пишеш? Имаш ли си муза?
Пиша за удоволствие. Обаче в живота има още много други удоволствия, нали? Затова и не пиша често. Музата е много търпелива с мен. Често, когато види, че някаква идея е започнала да се оформя в главата ми, ме подканя да я опиша. После, като се е нагледала как се моткам и отлагам, ѝ писва, и се отказва. Сигурно я вбесявам, ама това е положението. Няма защо да бързам, нека узрее историята добре. Когато най-малко очаквам, сърбежът в главата става нетърпим, и тогава се паникьосвам, че ще забравя някоя хубава идея или мисъл, и сядам веднага. Случвало ми се е да тичам към вкъщи, за да не си отиде музата. Тя е капризна – малко да се разсееш и е отишла при Митето Калбуров! Голям напън, ви казвам. Като онзи път, когато бях пил прясно мляко на закуска, а после изядох около кило грозде. А веднъж писах на телефона.

Опиши ни един перфектен ден за теб.
За да опиша един перфектен ден, трябва да отида в друга държава. Тук, дори и да не гледам телевизия вече няколко години (имам ИЗНАПРЕДВИД български телевизии), знам какво става.
Ето ви един перфектен ден.
Амстердам. Събуждам се в малкото ми корабче, закотвено в един живописен канал с брегове, потънали в зеленина и пъстри цветя. Топло е. Всички карат велосипеди. В това число дечурлигата от кралското семейство, които минават край мен и ми махат.
Събуждам Ким. Тя поема чашата с кафе и се мръщи на бирата в ръката ми. Помагам ѝ да среше косата си, тъмночервените пламъци се извиват под ръката ми и припукват с електрически искрици.
Ким отива в студиото. Тя е музикант. Аз оставам да пиша. Завършвам един роман. Трудно е. Втори месец го завършвам.
След обяд ще отвържем баржата и ще тръгнем надолу към Noordveld. Вечерта ще спрем за нощуване. Ще попушим това, което се пуши в Холандия. Ким ще ми посвири. Аз ще ѝ разкажа за една планина и хората, които живеят там. За жените и мъжете, които, когато искат от небето дъжд, който да измие греховете им, танцуват върху живи въглени.

Ти романтичен мъж ли си? А знаеш ли какво искат жените?
Разбира се, че съм романтичен. Толкова романтичен, че бих отговорил с рисунка на въпроса какво най-много искат жените. Ама ме е страх, че ще наложат бан на сайта ви.

Кой ти е най-любимият ти четец на твои истории в Пощенската кутия за приказки? А имаш ли други любими автори?
Ако говорим за емоционално четене, при което четецът е съпричастен с автора, Кедъра е безспорен номер едно. Ако говорим за професионализъм, дикция, техника на четенето, Биляна Петринска е възхитителна.
Авторите, които харесвам, пишат много рядко, за съжаление. Иска ми се да има повече разкази от Георги Иванов, Малвина Болярска, Йордан Лозанов, Йоана Мирчева, Полина Видас… и по-малко текстове с малката амбиция да разсмеят публиката. Не споменавам моят приятел Никола Крумов (тоя изрод, защото той е явление извън всякакви рамки и класации).

Според теб обгазяват ли ни с Кемтрейлс? И вярваш ли в теорията за Световната конспирация? А в извънземните?
Е ноо ясно, па те и малките деца знаят, че евреите и илюминатите от Уолстрийт искат да ни земат историята славянобългарска, робството и електрокарите, за да могат, такова... абе се има някаква причина, нали така?

Какъв искаше да станеш като малък?
Като малък исках да стана голям. Много голям. Още го искам.

Харесваш ли се?
Като човек с развит естетически вкус и усет към красотата няма как да не се харесвам. Понякога усещам, че съм толкова прекрасен, че ми става мъчно за хората около мен. Затова гледам много да не се показвам.

Топ 5 на Яни Димитров

На пето място според вашите гледания се нареждат любимите на Яни, Кедъра и Биляна Петринска и сериозният разказ за доктор Панайот Зографски, този Меси на психоанализата и неговия талант да наднича в хорските души.

На четвърто място отново е Кедърчето, който има силна духовна връзка с автора. Той разказа за автоджамбазите от един по-различен ъгъл.

На трето място се е подредил Александър Сано и историята за майките и бебетата. Ако искате да разберете как се осъществява актът на приспиване на бебе и как той влияе на по-нататъшното му развитие, вижте историята по темата „Защото има значение“.

И само на крачка от първото място, отново и пак е взривоопасната комбинация между Яни и Кедъра и исторята на господин Чукигеголов „Историята на една предизвестена власт“.

На първо място класирате Любен Дилов, който прекрасно се справя с „Играта на думи“ на Яни Димитров. Гледайте, слушайте и се наслаждавайте.